— Много добре, милорд, но искаш ли да знаеш защо смятам, че от теб не може да излезе същински женкар?
Той подпря лактите си на масата и се наведе напред.
— Както виждаш, очаквам изявлението ти с отчаяно нетърпение.
— Твърде си мил! — каза тя, като размаха ръце.
Той се отпусна назад.
— Това комплимент ли е?
— Можеш да си сигурен, че е.
Нед премигна.
— Не мога да опиша, колко голямо е облекчението ми.
— Съвсем искрено го казвам, а и вярвам вече установихме факта, че обикновено съм откровена.
— О, действително.
Тя му отправи един неясно раздразнен поглед.
— Честно казано, започвам да намирам, че тъмният и мрачен вид е значително надценяван. Срещнах няколко такива предната вечер и смятам, ще измисля начин как да не ги приема, ако решат да ме посетят.
— Ще бъдат съкрушени, сигурен съм.
Хенри пренебрегна думите му.
— Старая се да се оглеждам за мил мъж.
— Тогава аз ще съм най-отгоре в твоя списък, нали? — Нед беше изненадан да открие, че почти няма нищо против тази идея.
Тя отпи небрежно от чая си.
— Никога няма да си паснем.
— Защо така?
— Защото, милорд, вие не искате да сте мил. Нуждаете се от време да преодолеете заблудата си от женкарството.
Този път Нед се разсмя и то от все сърце. Когато най-накрая се успокои, той каза:
— Твоят Дънфорд е абсолютен женкар и до известна степен е мило момче. Малко е високомерен на моменти, но определено е мил.
Лицето на Хенри стана каменно.
— На първо място, той не е „моят“ Дънфорд. И по-важното е, че изобщо не е мил.
Нед веднага стана леко сериозен. Не беше мислил, че някога ще срещне някой, който да не харесва Дънфорд. Точно затова той беше станал толкова добър женкар. Мъжът беше невероятно очарователен, освен ако някой не успееше наистина да го ядоса — тогава ставаше смъртоносен.
Нед отправи един невярващ поглед към Хенри и се замисли дали тя е виждала Дънфорд истински ядосан.
— Кажи ми, Хенри, заета ли си този следобед?
— Предполагам, че би трябвало да си стоя в къщи и да посрещам посетителите.
— Глупости. Те ще те искат още повече, ако си мислят, че не си на разположение.
Тя завъртя очи.
— Ако успея да открия някой мил мъж, не би трябвало да играя тези игрички.
— Може би, а може би не. Вероятно никога няма да разберем, макар аз да не мисля, че съществува толкова мил мъж, колкото ти би искала.
С изключение на Дънфорд, помисли си Хенри тъжно. Преди да стане толкова жесток. Тя си го спомни в магазина за рокли в Труро.
Не се срамувай, дяволче… Защо, за Бога, бих се смял? Как бих могъл да дам тази рокля на сестра си, когато изглежда толкова очарователно на теб? Но той не е имал сестра. Завел я е в магазина за рокли, за да я накара да се почувства по-добре. Всичко, което е искал, е да й помогне да придобие самоувереност.
Тя поклати глава. Никога няма да може да го разбере.
— Хенри?
Тя примигна.
— Какво? О, съжалявам, Нед. Бях се замислила, предполагам.
— Искаш ли да излезем на разходка? Мислех си, че можем да обиколим магазините, да вземем една-две дрънкулки.
Тя го погледна право в лицето. Той беше ухилен по момчешки, а очите му светеха очакващо. Нед я харесваше. Той искаше да бъде с нея. Защо Дънфорд не искаше? Не, не мисли за този мъж. Само защото един човек я беше отхвърлил, не означаваше, че тя беше напълно отблъскваща. Нед я харесваше. Тя стоеше тук на закуска, беше себе си и Нед я харесваше такава. И Билингтън я беше харесал предната вечер. И Бел със сигурност я харесваше, а също и нейните родители.
— Хенри?
— Нед — каза тя решително, — за мен ще бъде удоволствие да прекарам деня с теб. Да тръгнем веднага?
— Защо не? Ако искаш се обади на твоята прислужница и може да се срещнем в антрето след петнадесет минути, какво ще кажеш?
— Нека да са десет.
Той развеселено й отдаде почит.
Хенри забърза по стълбите. Може би това пътуване до Лондон не беше чак такъв провал все пак.
На половин миля от там, Дънфорд лежеше в леглото си и лекуваше ужасния си махмурлук. Той все още беше облечен във вечерните си дрехи, за огромно смайване на своя камериер. Не пи почти нищо на бала и се прибра отвратително трезвен вкъщи. После изпи почти до дъно цяла бутилка уиски, за да може алкохолът да заличи всичко от съзнанието му.