Хенри се отблъсна от гърдите му, нуждаейки се отчаяно от малко разстояние между тях. Умът й се зашемети от невероятното му изявление и тя просто не успя да свърже думите му с неговите действия отпреди това.
— Защо ме оскърбяваше? — попита тя. — Защо ме отблъскваше?
Той поклати глава, като се присмя на самия себе си.
— Дадох ти думата си, Хенри. Обещах да имаш възможността да се срещнеш с всеки подходящ кандидат в Лондон, а единственото, което исках, е, да те скрия някъде и да те запазя само за себе си. Не разбираш ли? Исках да те съсипя — каза той преднамерено рязко. — Исках да те компрометирам, така че никой друг мъж да не може да те има.
— О, Дънфорд — каза тя тихо, като сложи ръка в неговата.
Той я хвана като удавник.
— Не си в безопасност с мен — каза той дрезгаво. — Вече не си.
— Мисля, че съм — прошепна тя, като сложи и другата си ръка в неговата. — Знам, че съм.
— Хен, аз ти обещах, по дяволите, обещах ти.
Тя навлажни устните си.
— Не искам да срещам всички онези мъже. Не искам да танцувам с тях и не искам техните цветя.
— Не знаеш какво говориш, Хен. Аз не съм честен. Трябва да имаш шанса…
— Дънфорд — прекъсна го тя, като стисна ръката му рязко. — Невинаги е необходимо да целунеш много жаби, за да разпознаеш принца, когато го срещнеш.
Той се втренчи в нея сякаш е безценно съкровище, неспособен да повярва на чувствата, които светеха в очите й. Те го обгърнаха, стоплиха го, накараха го да се чувства така, сякаш може да завладее целия свят. Сложи два пръста под брадичката й и обърна лицето й към себе си.
— О, Хен — каза той, като едва произнасяше думите. — Такъв съм идиот.
— Не, не си — каза тя бързо, като отговори рефлективно с преданост. — Е, може би малко — поправи се тя, — но само малко.
Той можеше да почувства как тялото му се тресе от ням смях.
— Чудно ли е, че се нуждая от теб толкова много. Ти винаги знаеш кога е необходимо да ме поставиш на мястото ми. — Той я целуна леко по устните. — И кога се нуждая от ласкателства и похвала.
Устните му отново докоснаха нейните.
— И кога трябва да бъда докосван…
— Като сега ли? — попита тя с треперещ глас.
— Особено сега — той я целуна отново, този път с нежна настойчивост, която изгони и последните съмнения в нея. Тя обви ръце около врата му и притисна тялото си към неговото, като му даде безмълвно разрешение да задълбочи целувката.
И той го направи. Бореше се с желанието си от четири седмици и не можеше да устои на изкушението, когато държеше бленуваното й тяло в ръцете си. Езикът му се втурна в устата й, като изследваше и вкусваше, и се спускаше по ръба на зъбите й, правейки всичко, за да я доближи до себе си. Ръцете му се спуснаха по гърба й в отчаян опит да почувстват топлината и извивките й през материята на роклята.
— Хенри — изстена той, като спусна устните си по бузата й към ухото. — Господи, колко те искам. Теб — той гризна ухото й със зъби. — Само теб.
Хенри простена, беше потънала в усещанията си и не можа да проговори. Последния път, когато я целуна, бе почувствала, че сърцето му не е развълнувано толкова много от интимността им, колкото тялото му. Но сега, можеше да почувства любовта му. Тя беше в ръцете му, в устните и струеше от очите му. Дънфорд може да не беше изрекъл думите, но чувството беше там, почти осезаемо във въздуха. Тя изведнъж се почувства така, сякаш беше получила разрешение да го обича. Беше нормално да му покаже чувствата си, защото той ги споделяше.
Тя премести ръцете му, за да може да целуне ушите му по същия начин, по който той целуваше нейните. Дънфорд се стресна, когато тя прокара език по връхчето му и това я накара да се отдръпне назад.
— Съжалявам — каза Хенри, а думите й звучаха нервно и объркано. — Не ти ли хареса? Помислих си, че след като аз го харесвам, ти също би. Аз само…
Той сложи ръка на устните й.
— Тихо, дяволче. Беше прекрасно. Просто не го очаквах.
— О, съжалявам — каза тя веднага, след като той отмести ръката си.
— Не се извинявай — той се усмихна мързеливо. — Просто го направи отново.
Тя го погледна, а очите й казваха: Наистина ли?
Той кимна и после само за да я изпита, обърна главата си така, че ухото му да е само на няколко сантиметра от нея. Тя се усмихна повече на себе си, после се наведе напред и чувствено прокара езичето си по меката му част. Някак й се струваше прекалено нечестно да използва зъбите си така, както беше направил той.