Той устоя на мъченията от сладко неопитните й ласки толкова дълго, колкото можеше, но след по-малко от минута желанието му стана така горещо, че не можа да се спре и хвана лицето й с ръце, и я завладя с друга изгарящата целувка.
Ръцете му се прокраднаха в косите й и ги измъкнаха от фибите й. Той зарови лицето си в тях и вдиша този упойващ аромат на лимони, който го преследваше от седмици.
— Защо мирише така? — промърмори той, като целуваше спускащите се кичури.
— Защо така… какво?
Той се засмя при вида на замъгления й от страст поглед. Тя беше такова съкровище — без каквато и да било измамност. Когато я целуваше, Хенри нямаше задни мисли. Може би осъзнаваше, каква власт има над него, но беше сигурен, че никога не би я използвала.
Той притисна кичур от косата й между пръстите си и го използва, за да погъделичка носа й.
— Защо косата ти мирише на лимони?
За негова изненада тя се изчерви.
— Използвам лимонов сок, когато си мия косата — призна Хенри. — Виола винаги ми казваше, че това може да я изсветли.
Той погледна снизходително.
— Още едно доказателство, че ти притежаваш същите недостатъци като останалите от нас, дяволче. Използваш лимонов сок, за да изсветлиш косата си. Тц-тц.
— Тя винаги е била най-хубавото във външността ми — каза Хенри смутено. — Затова така и не я отрязах. Би било много по-лесно да я нося къса в Станидж Парк, но не можах да се убедя да го направя. Мислех си, че мога да се грижа добре за нея, като се има предвид, че останалата част от мен е доста обикновена.
— Обикновена? — отвърна той тихо. — Не мисля така.
— Не е нужно да ме ласкаеш, Дънфорд. Знам, че съм сносно привлекателна и трябва да призная, че изглеждах добре в бялата рокля снощи, но… О, Боже, сигурно си мислиш, че си прося комплименти.
— Не — поклати глава той. — Не мисля.
— Тогава сигурно мислиш, че съм гъска, която бърбори за косата си.
Той докосна лицето й и прокара нежно палци по веждите й.
— Мисля, че очите ти са като езера от разтопено сребро, а веждите като ангелски крила — нежни и деликатни. — Той се наведе надолу и докосна устните й с целувка. — Устата ти е мека и розова, има идеална форма, приказно плътна долна устна и ъгълчета, които винаги изглеждат така, сякаш ще се извият в усмивка. А носът ти… е, той си е нос, но трябва да отбележа, че никога не съм виждал по-приятен нос.
Тя се втренчи в него, хипнотизирана от дрезгавия тембър на гласа му.
— Но знаеш ли кое е най-хубавото от всичко? — продължи той. — Под тази възхитителна обвивка има красиво сърце, красив ум и красива душа.
Хенри не знаеше какво да каже, не знаеше какво може да отговори, за да се доближава дори малко до емоцията в думите му.
— Аз… аз… благодаря ти.
Той й отговори, като я целуна нежно по челото.
— Харесва ли ти миризмата на лимони? — изтърси тя нервно. — Мога да престана.
— Обичам миризмата на лимони. Прави каквото ти харесва.
— Не знам дали действа — каза тя с крива усмивка. — Правя го от толкова отдавна и не знам как ще изглежда, ако спра. Може да изглежда същата.
— Ако си е същата, ще е идеално — каза той сериозно.
— Но какво ще стане, ако спра и косата ми стане леко по-тъмна?
— Това също ще е идеално.
— Глупав мъж. Не могат и двете да са идеални.
Той хвана лицето й с ръце.
— Глупава жена. Ти си идеална, Хен. Няма значение как изглеждаш.
— Аз мисля, че ти също си идеален — каза тя тихо, като покри ръцете му със своите. — Спомням си първия път, когато те видях. Помислих си, че си най-хубавият мъж, когото съм виждала някога.
Той я придърпа в скута си, готов да се задоволи само с това да я гушне. Знаеше, че не може да си позволи да я целуне, дори само още веднъж. Тялото му болезнено крещеше за още, но трябваше да почака. Хенри беше девица. И още по-важното бе, че е неговата девица и заслужава да се отнася с нея с уважение.
— Доколкото си спомням — каза той, като бавно правеше кръгове по бузата й, — първият път, когато ме видя, ти обърна внимание много повече на прасето, отколкото на мен.
— Това не беше първият път, когато те видях. Аз те наблюдавах от прозореца на стаята си. — След това изявление тя се смути. — Всъщност, спомням си как си помислих, че имаш изключително хубави ботуши.
Той избухна в смях.