— Имаш вкус на лимони.
— Тук има оранжерия — каза тя и едва разпозна гласа си. — Там има лимонено дърво и Ема каза, че мога…
— Хен?
— Какво?
Той се усмихна бавно и лениво.
— Не искам да слушам за лимоненото дърво на Ема.
— Не съм си и помислила, че искаш — отвърна тя глупаво.
Той се наведе напред с няколко сантиметра.
— Това, което искам да направя, е да те целуна.
Тя не помръдна, не можеше да помръдне, беше толкова хипнотизирана, сякаш бе заслепена.
— И мисля, че ти също искаш да ме целунеш.
Тя кимна разтреперано.
Той намали разстоянието между тях, докато устните му не спряха нежно върху нейните. Изучаваше я бавно и закачливо, не искаше нищо, което тя не беше готова да му даде. Хенри можеше да почувства как цялото й тяло тръпне. Всеки сантиметър от нея беше жив и сгорещен от тялото му. Устните й се разтвориха леко и от тях се изплъзна стенание.
Промяната в Дънфорд беше мигновена. Този слаб, хленчещ звук на желание, стегна нещо дълбоко и отчаяно вътре в него и той се превърна в ожесточен нападател, който дамгоса тялото й със своето. Ръцете му бяха навсякъде — изучаваха нежно извивките на ханша й, спускаха се нагоре и надолу по гладката дължина на краката й, потъваха и разбъркваха косата й. Той стенеше името й отново и отново, почти като молитва на желанието. Чувстваше се така сякаш се дави и тя е единственият му шанс да остане на повърхността.
Но това не му беше достатъчно.
Пръстите му изненадващо пъргаво разкопчаха копчетата на нощницата й и той разтвори бялата памучна материя.
Дъхът му секна.
— Господи, Хенри — прошепна той благоговейно. — Толкова си красива.
Ръцете й механично се вдигнаха, за да се покрие, но той ги задържа настрани, като каза:
— Недей. Съвършени са.
Хенри лежеше напълно неподвижно, смутена пред погледа му. Чувстваше се прекалено гола и изложена на показ.
— Не… н-не мога — каза най-накрая, като се опита да се загърне.
— Да… — промърмори той, осъзнавайки, че нейният дискомфорт произтича най-вече от чувството й на уязвимост, не толкова от страх, че ще са интимни. — Можеш. — Дънфорд хвана една от гърдите й с голямата си ръка и почувства необикновен прилив на удоволствие от начина, по който зърното й се втвърди от ласката му.
Той се наведе и видя невярващото изражение на лицето й, когато пое едно от зърната в устата си. Тя ахна и подскочи под него. Ръцете й се вкопчиха в главата му и той не беше сигурен дали се опитва да го придърпа по-близо или да го отблъсне. Подразни настръхналата й кожа и прокара език около връхчето, докато ръцете му нежно стискаха гърдите й.
Хенри не беше сигурна дали е жива или мъртва. Тя изобщо не се чувстваше като мъртва, но никога преди не е била мъртва, така че откъде можеше да знае? И със сигурност не беше изпитвала такива силни чувства като жива досега.
Дънфорд вдигна глава и се взря в лицето й.
— За какво си мислиш? — попита той задъхано, изумен от сериозното изражение на лицето й.
— Няма да повярваш — каза тя и се засмя рязко.
Той се усмихна и реши, че предпочита да продължи с любовната игра отколкото с темата. Изръмжа от удоволствие и премести главата си върху другата й гърда, докосваше я, докато тя стигна до същото състояние на възбуда като първия път.
— Това ти харесва, нали? — промърмори той, като чу тихите й стонове на удоволствие. Изпитвайки чувство на чиста обич към нея, той се извърна и потърка носа й. — Не си спомням дали съм ти казвал, че те обичам през последните пет минути.
Неспособна да скрие усмивката си, тя поклати глава.
— Обичам те.
— Аз също те обичам, но… — думите замряха в гърлото й, а тя изглеждаше засрамена.
— Но какво? — Той докосна бузата й и извъртя лицето й към себе си, за да може да го погледне в очите.
— Аз само се чудех… дали… — Тя спря и прехапа устни преди да продължи: — Просто искам, ако има нещо, така да кажа, което…
— Изплюй камъчето, дяволче.
— Нещо, което да направя за теб — завърши тя и затвори очи, след като той не й позволяваше да погледне настрани.
Тялото му се стегна. Нейният срам и неопитните думи събудиха желанието му така, както дори не си бе представял.
— По-добре недей — каза той дрезгаво. И след като тя го погледна объркано, той продължи: — По-късно, мисля. Определено по-късно.
Тя кимна, сякаш разбира.