Роуз подаде слушалката на Уайт и се отдръпна.
— Тършувала е в архива — почти изрева Уайт. — Момичето ми я е хванало…
Страните на Роуз пламнаха. Силно стисна дръжката на куфарчето. Директорът замълча.
— Дали е истина? О, разбира се — хвърли убийствен поглед на Роуз. — Щом казваш, Джейкъб. Да, веднага ще я изпратя при теб — Уайт затвори. — Иска да се види с теб. Занапред, когато изпълняваш нареждане на господин Ротщайн, първо ми се обаждай. Тук съществува йерархия, Роуз. Не си мисли, че можеш да ме заобикаляш.
— Да, сър — покорно каза Роуз. — Съжалявам, сър.
Грабна куфарчето и побягна към асансьорите. Край с плановете й да изкара до края на седмицата. Нямаше вече да се върне тук.
За щастие асансьорът бе празен. Веднага щом вратите се затвориха, Роуз се събу и бързо свали чорапогащника и бикините си. Натика чорапогащника в джоба на дългата до коленете пола и пъхна дантеленото бельо с цвят на карамел в куфарчето.
Тъкмо бе успяла да го затвори, когато вратите се отвориха и едва не изскочи от кожата си.
Пред нея стоеше Джейкъб и изглеждаше побеснял от гняв.
— Ела тук! — Ротщайн я сграбчи за ръката. Хватката му бе силна, почти болезнена. Блъсна я в офиса си пред смаяния поглед на Ела и затръшна вратата. — Не мога да приема това, Роуз. Не ръководя екипа си по този начин. Пристрастно — зарови пръсти в косите си и очите му яростно засвяткаха. — Не искам никой да се перчи с приятелството си с мен и да заплашва служителите ми, особено главния вицепрезидент. Може да не го харесваш, но работи тук от години и…
— Джейк, не можех да му покажа какво пъхнах в куфарчето си.
— Нямаш право да пъхаш каквото и да било. За какво ти е куфарче за тетрадката, в която водиш?
Роуз щракна ключалката и му показа къс дантела. Ротщайн примигна.
— Събух се там…
Той се усмихна широко и се загледа в нея. След миг протегна ръка, издърпа бикините с два пръста и ги залюля.
— Джейк! — изръмжа Роуз. Офисът му бе със стъклени стени. — Престани!
— Планирала си нещо?
Притегли я към себе си и плъзна ръка по голата й плът под полата.
Роуз почувства допира му като нажежено желязо и побърза да го отблъсне.
— Не тук, просто щях да…
Не можа да измисли какво да каже по-нататък. Не бе очаквала да я докосне. Сега се чувстваше уязвима, разголена пред него. Унизена. Искаше й се да избяга.
— Какво да направиш? Да ме съблазниш?
— Да — да го съблазни, точно така. — Да загреем преди петък вечерта.
Джейк се засмя.
— Нима мислиш, че е необходимо?
Роуз го смушка в ребрата и посочи към Ела, която седеше на бюрото си пред офиса му и ги зяпаше с ревност.
— Правиш твърде голям въпрос от това, вдигаш излишен шум. Трябва да се връщам на работа. До петък вечерта.
— До тогава — отвърна той.
Тя се завъртя на токчетата си и Джейк леко я плесна отзад с мъжкарско задоволство. Роуз побягна.
Веднага щом се качи в асансьора, натисна бутона за един етаж по-долу. Разположението в „Ротщайн“ бе еднакво. Дамските тоалетни, твърде тесни помещения, се намираха на едно и също място на всеки етаж, в коридора вляво от асансьорите. Изплашена, че може да се препъне или вятърът да повдигне полата й, Роуз изскочи от асансьора и се втурна натам.
Някаква секретарка я видя и извика след нея:
— Хей! Какво правиш тук?
Роуз осъзна, че изглежда виновна и не се държи като служителка на компанията. Но трябваше да обуе бельото си. Заключи се в една от кабините.
Трескаво отвори куфарчето си и нахлузи бикините. Нямаше време за чорапогащника. Щракна закопчалката, за да скрие ценната информация, и излезе в коридора, където завари секретарката, дребничка, червенокоса, с разкопчани горни копчета на ризата.
— Не те познавам. Коя си? Може би трябва да повикам охраната.
— Аз съм Роуз Фиорело, работя за Дик Уайт — спокойно отвърна тя. — Сбъркала съм етажа.
— Ричард Уайт — каза момичето, явно смаяно.
— Мислено го наричам Дик — отвърна Роуз. Започваше да й става забавно. — Бях горе при Джейк Ротщайн, натиснала съм грешен бутон.
Момичето се намръщи. Роуз се убеди, че правилно е предположила, че вътрешната клюкарска служба вече е осведомила всички за предполагаемата й връзка с шефа.
— Тогава защо побягна така? — попита секретарката.
Роуз докосна челото си и направи гримаса.
— Изведнъж ми прилоша. Предполагам, че е сутрешно гадене. Чао.
Върна се до асансьорите и натисна бутона за фоайето. Беше им осигурила тема за обсъждане. Доволна бе, че ще я помнят, след като си тръгне.
Сърцето й не престана да бие учестено, докато се прибра в дома си. Извади документите от куфарчето и ги заключи в сейфа си. След това отскочи до близкия магазин за алкохолни напитки и си купи бутилка охладено шампанско. Шумно я отвори, напълни чаша с леденостудена пенлива течност и отпи голяма глътка. Изчака алкохолът да я отпусне, усещайки как по езика й бълбукат мехурчета.