Е, това беше.
Роуз пресуши първата чаша, остави я и набра номера на „Ротщайн Риълти“.
— Искам да говоря с Джоан от „Личен състав“.
— Джоан е на телефона — прозвуча в слушалката след секунда.
Роуз си представи скромното момиче, седнало на бюрото си. Трябваше да подходи тактично при този разговор, за да отложи вдигането на тревога колкото е възможно повече.
— Джоан, обажда се Роуз Фиорело, стажантката при Ричард Уайт, спомняш ли си?
— Да? — вяло прозвуча в слушалката.
— Джоан… — Роуз престорено изхленчи. — За съжаление трябва да се откажа. Напрежението е твърде голямо… не разбирам много неща от това, което става, и мисля, че не съм родена за работа с недвижими имоти.
— Аха. Предположих, че ще стане така — задоволството в гласа на Джоан бе осезаемо. — Предупредих те, че е трудно за жена — прокрадна се укорителна нотка. — За мястото са кандидатствали много момчета, но беше назначена ти… а сега е твърде късно в програмата да бъде включен друг.
— Знам. Наистина се чувствам ужасно — проплака Роуз.
Да. Колко жалко, че някой разглезен богаташки син нямаше да получи възможност да се пробва в „Ротщайн Риълти“ и да се научи на алчност и незачитане на жените. Искрено съжаляваше за това.
— Да, добре — промърмори момичето. — Трябваше да опиташ в „Личен състав“ или „Връзки с обществеността“. Това са по-подходящи отдели. Лизингите са област, твърде тясносвързана с бизнеса.
— Ще го запомня за следващия път — сериозно каза Роуз.
Затвори и си наля още една чаша шампанско. Беше едва единадесет, а не бе пила от години, така че какво нередно имаше? Това бе повод за празнуване…
Взе вана, облече удобни топли дрехи и изпи половината шампанско, преди напълно да се отегчи.
Трябваше да приеме, че не е създадена за подобни удоволствия.
Роуз отиде с колата си до Куийнс и паркира срещу хотела.
Ммм. Какъв потенциал. Отличен достъп до Манхатън, до Лонг Айлънд Сити… Роуз си представи облика на комплекса. Определено портал, висока желязна решетка и кабина за пазач. Щеше да излезе по-евтино от ограда от ковано желязо или тухли. Трябваше да внимава да не влага твърде много в подобрения, да сведе разходите до минимум.
Тайната на голямата печалба бе човек да предлага на купувачите точно това, което искат, и нищо повече.
Тук това означаваше големи, евтини апартаменти с прясна боя и балатум, надеждна охрана отвън и може би модерни кухненски уреди. Във всяка гарсониера щеше да има микровълнова фурна, нови печки и фризери. Можеше да ги закупи с голяма отстъпка и след това многократно да компенсира този разход, фоайето щеше да бъде разкошно, с месинговия парапет, а апартаментите толкова много, че процентът от наемите за поддръжката и охраната да бъде нищожен.
После щеше да ги продаде на стойност с петнадесет процента по-малка от пазарната. Стига само планът й да се окаже сполучлив.
Иначе щеше да задлъжнее към Салерни с милиони, а мафията не бе известна като най-търпеливия кредитодател.
Роуз потръпна, но не от студ. Нямаше търпение да започне. Слезе от колата и тръгна към входа на хотела.
Пълен упадък. Всичко изглеждаше точно както при посещението и преди месеци. Въздухът бе застоял като в евтино свърталище на проститутки, наркопласьори и хора, които не биха могли да си позволят по-добро заведение. На рецепцията седеше същата администраторка, отново с дъвка в устата. Несъмнено тя поемаше дневната смяна.
Роуз бързо се сдоби с информацията.
— Здравей, Трейси — каза тя.
Момичето я изгледа учудено. Роуз си представи как в съзнанието му се завърта въртележка.
— А, познах ви — каза Трейси.
— Не мислиш ли, че е редно да ме посрещнеш с „Добро утро“? — попита Роуз. — „Добро утро, госпожо“ би било още по-добре.
Администраторката се намръщи.
— Дошли сте отново само за да създавате проблеми. Налага се да предупредя охраната следващия път да не ви пуска. Джейсън! — извика тя на пазача.
— Няма смисъл. Този хотел е моя собственост.
След тези думи момичето избухна в смях.
— Да, добре. Собственикът се казва Винсънт Салерни. Никак не приличате на него.
— Той ми продаде хотела — спокойно я осведоми Роуз.
— Разбира се — отвърна Трейси, но изглеждаше малко напрегната.
Роуз плъзна телефона пред нея.
— Обади му се и го попитай. Да ти дам ли номера?