Освен това тя се чувстваше уязвима. Искаше всичко, което виждаше тук. Дъбовата ламперия на стените и мебелите като от каталог на „Сотбис“. Модерното и жилище в бившата фабрика бе уютно и представляваше добра инвестиция, но неговият апартамент би струвал двадесет пъти повече. Джейкъб не бе спечелил сам толкова, че да си го позволи. Беше му поднесен на тепсия, дори не бе сред най-скъпите имоти на фамилията. Просто малко кътче за игра, подарено на едно от момчетата в семейство Ротщайн. Роуз знаеше това, защото празноглавите секретарки непрекъснато обсъждаха богатството им и сънуваха мокри сънища за всеки неженен Ротщайн в компанията.
— Радвам се, че ти хареса — каза Джейк. — Нахрани ли се? Можех да повикам иконом да разчисти масата, но не исках да ни смущават. Остави нещата така. В приемната има кафе и ликьор.
Роуз кимна и влезе в съседната стая. Сърцето й започна да бие учестено. Господи. Още глътка алкохол и напълно щеше да загуби разсъдъка си.
— Ликьор? Май се опитваш да ме напиеш.
Джейкъб наля еспресо от сребърна каничка в изящна тъмносиня чаша от фин порцелан и й я подаде.
— Ако се напиеш, не би било забавно. Искам просто да се отпуснеш.
„Само да знаеше!“, помисли си тя.
— Винаги ли полагаш такива усилия?
Посочи към кристалните чаши и вазите с рози.
— Не. Обикновено не е необходимо. Жените идват при мен, без да ги каня.
Каза го равнодушно, като неоспорим факт. Роуз знаеше, че наистина е така.
— Преследват те заради парите ти — каза Роуз с презрение. Алкохолът й действаше като магия. Вече нямаше чувството, че той я превъзхожда.
— Да — съгласи се Джейк без злоба. — Доста сме богати. Това привлича повечето жени.
— И нямаш нищо против?
Той сви рамене.
— Така е, откакто свят светува. Когато хората са живеели в пещерите, жените са харесвали онзи, който има най-богат улов. Това е инстинктивно заложено в жените. Защо да се съпротивлявам?
На страните й се появиха малки кръгове руменина от гняв.
— Не би ли искал да те харесват заради самия теб?
— Аха. Но това тук… — показа с жест, че има предвид целия апартамент. — … съм аз. Произхождам от семейство, което е постигнало голям успех, и ще се постарая да увелича състоянието му.
— Това важи не само за жените. И мъжете преследват богати дами. Стремят се и към приятелство с мъже от заможни фамилии. Колко хора се увъртат около семейството ти заради парите му? Пълно е с угодници — каза Роуз.
— Вярно е, до известна степен.
— Какво искаш да кажеш? — попита Роуз. Господи, колко бе арогантен!
— Че макар и да е вярно, че мнозина се увъртат около семейството ми, както се изрази ти, и че някои мъже се женят за пари, повече са случаите, в които жените преследват мъже заради богатството им. Защото за обществото е приемливо една жена да не работи, а когато мъжът се домогва до това, го заклеймява — Джейкъб отвори старинната кутия за пури пред себе си. — Обикновено пуша след вечеря, но ще се въздържа, ако димът те дразни.
— Не ми пречи — каза Роуз. Проклетата му пура не я интересуваше. Отново премина в нападение: — Струва ми се, че смяташ жените за по-низши.
Той се замисли за миг.
— Зависи в какво отношение.
— Въпросът е именно в какво отношение — каза Роуз.
— Мисля, че душите на мъжете и жените са равни пред Бога. Но ако ме питаш за земни постижения, определено мъжете имат превъзходство. Историята на света е изкована от мъже — сръчно отряза върха на пурата и я запали. — Честно казано, съвременните исторически учения ми се струват смешни. Жените, останали в историята… Мария Кюри и която и друга да посочат… са единици и не могат да опровергаят факта, че всичко значимо във всяка област е постигнато, създадено или открито от мъже.
В нея напираше гняв.
— Защото са имали физическо превъзходство, което им е давало власт. С напредъка на технологиите силите се изравняват.
— Тогава днес би трябвало да сме свидетели на равенство между половете. А не е така. Защото много жени предпочитат да бъдат издържани от съпрузите си.
— Някои жени гледат на майчинството като на пълна трудова заетост.
— А ти?
Роуз поклати глава.
— За мен то е връзка между хора, а не длъжност.
Джейкъб се усмихна.
— Ти си от типа хора, които искат да имат всичко.
— Да. Възнамерявам да нося бебетата си на гръб, за да не прекъсвам работа. Ще инсталирам кошарка в офиса си. Бих направила всичко, за да не пренебрегвам нито кариерата, нито децата си.
— Кой работодател би ти позволил това?
Роуз поклати глава.
— Би трябвало всяка компания да има добра, собствена детска градина. Служителят е продуктивен тогава, когато е доволен. Но няма да бъда една от бедните жени, които обикалят улиците в търсене на работодател, готов да прояви разбиране, защото възнамерявам да работя за себе си — изгледа го гневно. — Не зная как си способен да говориш такива неща.
— Просто не се боя от истината — Ротщайн се приближи към нея толкова, че коленете им почти се докоснаха. Роуз едва не се сви на кълбо на фотьойла си. — Не всички жени са като теб.
— И не всички мъже са като теб.
— Жените не търсят равни на тях, а такива, които ги превъзхождат.
— Тогава предполагам, че не би трябвало да проявявам интерес към теб.
— Тази седмица, изглежда, започна да проявяваш. След като те целунах.
— Може би съм се преструвала.
Джейкъб поклати глава.
— Отчасти може би, но не изцяло, Роуз.
Кожата й настръхна. „Отчасти…“ Нима го бе подценила? Може би не се бе хванал на номера й.
— Не изцяло — призна Роуз.
— Какво ще кажеш да проведем малък полеви експеримент?
Джейкъб седна още по-близо, докосна коленете й с двете си силни длани, наведе се и я целуна.
В нея отново пламна пожар! По кожата й плъзнаха огнени езици, които обхванаха корема й, продължиха нагоре по гърдите й и я замаяха. Допирът на устните му до нейните бе нежен, но безмилостен, зъбите му леко ги одраскаха, а езикът му бавно ги разтвори и проникна между тях. Тя наведе глава назад и почувства тялото си напълно завладяно, докато костите й сякаш омекнаха и всеки момент щеше да се разтопи…
Джейкъб изпита наслада от бавното й покоряване. Не впиваше нокти в него, както бе свикнал. Обикновено едната ръка на момичето посягаше към панталона му, а другата заравяше пръсти в косите му, ако бе от скромните, Фиорело бе смутена, напрегната, старомодна. Дори неопитна. Това бе удивително. И неустоимо.
Обичаше да показва пред жените колко е вещ в любовното изкуство. Колкото по-дълго ги възбуждаше, толкова по-добре. Понякога сексът го караше да чувства празнота и отегчение. Дълго бе чакал Роуз и сега най-сетне щеше да бъде негова. Това правеше изживяването още по-сладостно.
Навярно тя вече гореше от възбуда. Бе нетърпелив.
— Престани!
Усети как малката й ръка с остър маникюр докосна гърдите му и го побутна назад.
— Защо? — Ротщайн учудено примигна. — Какво има, по дяволите?
— Не мога да го направя — каза Роуз.
— Какво? Не можеш? Ти дойде гола в офиса ми. Беше свалила онези бикини заради мен на обществено място — знаеше, че се държи жестоко, но бе разочарован и ядосан. — А сега искаш да се преструваш на срамежлива, да се държиш като дама? Малко е късно за това, не мислиш ли?
— Проклето копеле! Никой не би могъл да види.
Джейкъб скочи на крака.
— Що за жена си ти? Заклета девственица?
— Да — запелтечи Роуз. — Наистина.
— Глупости — хладно каза Ротщайн.
Роуз стана, излезе в коридора, грабна палтото и чантата си и побягна.