Роуз поклати глава.
— Би трябвало всяка компания да има добра, собствена детска градина. Служителят е продуктивен тогава, когато е доволен. Но няма да бъда една от бедните жени, които обикалят улиците в търсене на работодател, готов да прояви разбиране, защото възнамерявам да работя за себе си — изгледа го гневно. — Не зная как си способен да говориш такива неща.
— Просто не се боя от истината — Ротщайн се приближи към нея толкова, че коленете им почти се докоснаха. Роуз едва не се сви на кълбо на фотьойла си. — Не всички жени са като теб.
— И не всички мъже са като теб.
— Жените не търсят равни на тях, а такива, които ги превъзхождат.
— Тогава предполагам, че не би трябвало да проявявам интерес към теб.
— Тази седмица, изглежда, започна да проявяваш. След като те целунах.
— Може би съм се преструвала.
Джейкъб поклати глава.
— Отчасти може би, но не изцяло, Роуз.
Кожата й настръхна. „Отчасти…“ Нима го бе подценила? Може би не се бе хванал на номера й.
— Не изцяло — призна Роуз.
— Какво ще кажеш да проведем малък полеви експеримент?
Джейкъб седна още по-близо, докосна коленете й с двете си силни длани, наведе се и я целуна.
В нея отново пламна пожар! По кожата й плъзнаха огнени езици, които обхванаха корема й, продължиха нагоре по гърдите й и я замаяха. Допирът на устните му до нейните бе нежен, но безмилостен, зъбите му леко ги одраскаха, а езикът му бавно ги разтвори и проникна между тях. Тя наведе глава назад и почувства тялото си напълно завладяно, докато костите й сякаш омекнаха и всеки момент щеше да се разтопи…
Джейкъб изпита наслада от бавното й покоряване. Не впиваше нокти в него, както бе свикнал. Обикновено едната ръка на момичето посягаше към панталона му, а другата заравяше пръсти в косите му, ако бе от скромните, Фиорело бе смутена, напрегната, старомодна. Дори неопитна. Това бе удивително. И неустоимо.
Обичаше да показва пред жените колко е вещ в любовното изкуство. Колкото по-дълго ги възбуждаше, толкова по-добре. Понякога сексът го караше да чувства празнота и отегчение. Дълго бе чакал Роуз и сега най-сетне щеше да бъде негова. Това правеше изживяването още по-сладостно.
Навярно тя вече гореше от възбуда. Бе нетърпелив.
— Престани!
Усети как малката й ръка с остър маникюр докосна гърдите му и го побутна назад.
— Защо? — Ротщайн учудено примигна. — Какво има, по дяволите?
— Не мога да го направя — каза Роуз.
— Какво? Не можеш? Ти дойде гола в офиса ми. Беше свалила онези бикини заради мен на обществено място — знаеше, че се държи жестоко, но бе разочарован и ядосан. — А сега искаш да се преструваш на срамежлива, да се държиш като дама? Малко е късно за това, не мислиш ли?
— Проклето копеле! Никой не би могъл да види.
Джейкъб скочи на крака.
— Що за жена си ти? Заклета девственица?
— Да — запелтечи Роуз. — Наистина.
— Глупости — хладно каза Ротщайн.
Роуз стана, излезе в коридора, грабна палтото и чантата си и побягна.
Тридесет и шеста глава
— Харесва ли ти? — попита Джоел Стейн.
Попи огледа офиса си. Беше малък, но функционален. Дори имаше прозорец с изглед към Сънсет Стрип, където преминаваха лъскави мерцедеси и БМВ-та. Стейн я бе снабдил с компютър, телефон, принтер, факс и дори извит диван с тапицерия от тъмночервено кадифе.
Тя се усмихна.
— Страхотно е.
Джоел й подаде визитна картичка.
— А какво ще кажеш за това?
Сърцето й замря. Името й бе напечатано с черно мастило с красив оригинален шрифт. Много стилно и официално.
— Попи Алън, „Дрийм Мениджмънт“.
Следваше прекият й телефонен номер и факс, а до него логото на „Дрийм“, златист релефен облак.
— Няма обозначена длъжност — каза Стейн. — Никой тук не носи титла, освен мен.
— А каква е твоята?
— Шеф — кратко отвърна той. — Слушай, малката. Справи се добре. Повече от добре. Затова вече няма да бъдеш счетоводител на турнета. Ще видя колко те бива. Поверявам ти група.
— „Грийн Дрегън“? — попита Попи с надежда.
Стейн се засмя.
— Да, точно така. Полудяла ли си? Ще поемеш „Силвър Булет“. Ти ги доведе при мен, да видим докъде ще стигнеш с тях. Когато се обаждаш от името на „Дрийм Мениджмънт“, винаги ще те свързват.
— Добре — каза Попи. Не бяха известна група. Все още никой не бе чувал за тях. Но бяха нейното откритие. — Добре.
— Има хора, които не те харесват — предупреди я Стейн.
— Какво? Защо?
— Защото работят тук от по-рано, някои от години, а досега не са получавали такава възможност. Освен това имаш сериозен враг в лицето на Майк Рич. Ще се появят и други. Този бизнес не е за срамежливи теменужки.