В деня на изявата Джоел бе там. Попи се бе погрижила малкият клуб да бъде пълен с влиятелни лица от музикалния бизнес. Представители на радиостанции, спонсори, местни телевизии и дори един господин с костюм „Армани“ и конска опашка от MTV.
„Силвър Булет“ излязоха под матови светлини, сред лек дим. Попи бе направила професионални снимки на всяко момиче със силен грим и ги бе увеличила до гигантски размери. Висяха по стените на клуба. Прожекторите се завъртяха и по публиката пробягаха светлини, които повдигнаха настроението й още преди първия тон.
Най-сетне нейната банда се развихри на сцената. Бяха облечени с полуеднакви лачени костюми в черно и сребристо. Косите им изглеждаха фантастично. На главата на Кейт сияеше платиненорус фонтан. Удивително се редуваха ярки и матови светлини. Надигна се силна вълна от професионално миксиран саунд.
Двадесет минути звучаха най-добрите им песни, изпълнени блестящо. Преди да слязат от сцената с развети коси, Кейт изпрати целувки на публиката и размаха ръце като клакьорка, а Моли енергично вдигна юмруци във въздуха.
Бурни аплодисменти.
Лампите светнаха.
Попи бе заобиколена от търсачи на таланти, които се надпреварваха да й подават визитки с молба да им се обади.
За миг хвърли поглед към Джоел Стейн, който бе застанал отзад. Явно за първи път в живота си се чувстваше засенчен.
Намигна й.
Нататък всичко тръгна по мед и масло.
Попи и бандата подписаха договор с „Музика Рекърдс“ и получиха милион долара аванс. Позволи на момичетата да похарчат само пет хиляди от тази сума. Нае им апартамент, намери продуцент и уреди турне с „Дайъмъндбек“, една от средно известните групи на „Дрийм“. Още преди да излезе албумът, „Силвър Булет“ се появиха на кориците на три списания.
Първият сингъл достигна до пето място в рок класациите, до петнадесето в „Билборд Хот 100“ и след многократно въртене по радиото стремително се изкачи до номер седем.
„Силвър Булет“ бяха звезди. Както и Попи.
Тридесет и седма глава
Попи се справяше отлично. Бе надминала очакванията на Джоел Стейн и дори своите. Никой не желаеше да я приема сериозно, но това не бе неин проблем. Нямаше намерение да отстъпва на никого.
Беше млада и отказваше да се облича като по-възрастна. Никакви официални костюми с подплънки на раменете. Носеше джинси, фланелки на „Металика“ и сандали с тънки каишки и висок ток, прилепнали черни рокли или къси дънкови панталони и ризи с вързани краища. Ходеше с разпуснати коси и почти без грим и парфюм. През повечето дни слагаше само защитен крем против слънце и малко дезодорант. Това бе достатъчно.
Няколко пъти едва не я изхвърлиха. В MTV й казаха: „Не допускаме фенове във фоайето, госпожице.“ Администраторките на музикалните компании викаха охраната, а управителите на банки завъртаха очи. Не задълго.
Попи изваждаше визитната си картичка като оръжие. Тя държеше ключа към „Силвър Булет“.
— Не мога да повярвам — каза Кейт.
— Повярвай — усмихна се Попи на вокалистката. — Корицата на „Ролинг Стоун“.
Моли изглеждаше готова да заплаче. Седяха на задната седалка на лимузината на път за „Роузбоул“, където „Силвър Булет“ бях трети в списъка за фестивала „Монстърс ъв рок“, преди „Скид Роу“ и „Гънс енд Роузис“. Момичетата изглеждаха страхотно. Костюмите им отново бяха в съчетание на черно и сребристо. Беше им създала имидж, който щеше да бъде представен от престижното списание на Джан Уенър. По ирония на съдбата някога бунтарското музикално издание бе започнало да определя стандартите.
Появата на кориците му бе етикет за признание, който сякаш казваше: „Успяла група“.
— Имам още добри новини за вас — каза Попи. — Маркетинг кампанията ни се оказа много успешна и „Адско“ става номер едно.
Клер издаде гърлен звук, сякаш някой я душеше.
— Приемам това като одобрителен възглас.
Попи почувства тръпка на гордост. Харесваше тези хлапета. Мислеше за тях като за свои деца, въпреки че бяха с една-две години по-големи от нея. Тя бе променила живота им.
Добрият мениджър трябваше да разбира от всичко. Да може да избере продуцент, художници за обложка и декори и тур мениджър. Тя наблюдаваше как върви работата в студиото, дишаше във врата на спонсорите, грижеше се нейните момичета да звучат често по радиото и вдигаше телефона в три през нощта, когато Моли бе препила и някой трябваше да я измъкне от ареста.
Това бе наградата й: албумът на нейната група се разграбваше от рафтовете, MTV въртеше техен клип в „Хедбенгърс Бол“, пред хотелите се тълпяха фенове, а билетите за концерти бързо се изчерпваха. Продажбите на тениски не бяха големи, защото момчетата не желаеха да носят емблемата на дамска рок група. Но положението изглеждаше розово.