В началото на семестъра в историческия факултет Роуз се стараеше да бъде незабележима. Сядаше на последните редове, учтиво слушаше преподавателите и водеше записки. Никога не задаваше въпроси. Какъв смисъл имаше? Обясненията им бяха достатъчно ясни. Роуз нямаше търпение да се прибере и да тръгне из квартала, за да търси други подходящи имоти.
— Госпожице Фиорело.
Роуз се спря на пътеката между скамейките и потръпна. Професор Бартлет я бе повикал по име. Нима бе сторила нещо нередно? Беше я видял да води записки. Никога не говореше по време на лекции.
— Да?
— Елате, ако обичате.
Бартлет наближаваше петдесетте. Беше изтънчен мъж, с малко предвзето държане, маникюр и проницателни очи. Той бе любимият й преподавател. Никога не пропускаше лекциите му за Ренесанса. С неохота тръгна към катедрата.
— Имате ли ангажименти?
— Нищо важно — отвърна Роуз.
— Тази вечер организирам симпозиум. Ще присъстват студенти от различни специалности. Темата е Елизабет I. Бих искал да участвате.
— Всъщност…
— Всички ще бъдат поканени лично от мен — каза Бартлет. Сви рамене. — Ако не желаете, не е задължително. Това е извънкласно занимание, което не носи никакви привилегии. Въпрос на чисто академичен интерес.
— С удоволствие ще дойда — усмихна се Роуз. — Благодаря, професор Бартлет.
— Ще се срещнем в кабинета ми в пет и тридесет — обясни й как да стигне дотам и продължи да събира бележките си.
Роуз излезе от аудиторията и тръгна към библиотеката. Там можеше да седи и чете, без да се налага да си поръчва кафе. Освен това никой нямаше да я безпокои. Не обичаше да я смущават натрапници. След случките с Уилям Ротщайн и Майк Частейн избягваше момчетата.
Единственото, което искаха, бе да я изчукат, да я използват. Надяваше се един ден да срещне „свестен мъж“, каквото и да означаваше това. Може би някой като баща й, но малко по-умен. Роуз се изчерви при тази мисъл, но инстинктивно знаеше, че интелектът е най-важното за нея. Споделяше културните ценности и вярата на родителите си, но гените й бяха различни.
Бе замесена от друго тесто и се различаваше от тях не само по матовата си кожа, бледосини очи, наклонени скули и стройна фигура, която бе невъзможно да е наследила от майка си. Баща й работеше упорито, но нямаше мечти и амбиции, както и умствени способности да ги осъществи. Всичко това бе на светлинни години от света на Пол и Даниела. Но не и на дъщеря им.
Щеше да потърси този човек, когато стигне там, накъдето бе поела. Когато спечелеше милиони и съсипеше „Ротщайн Риълти“, можеше да помисли за брак. Но точно сега Роуз нямаше подобни намерения.
До пет и двадесет прелиства бележките си за Папската държава, а после ги прибра и се отправи към кабинета на професор Бартлет. Би могла да приеме поканата с известно недоверие, но бе почти сигурна, че Бартлет не проявява интерес към жени. Освен това харесваше лекциите му.
Роуз бе осъзнала, че щом учи в Колумбийския университет, би могла наистина да получи добро образование.
Почука на вратата.
— Кой е? — попита Бартлет с тих, почти шепнещ глас.
— Роуз Фиорело.
— Заповядайте.
Вратата се отвори и Роуз се озова в стая, която би била просторна, ако не бе препълнена с книги, струпани на купчини върху масата, столовете и пода. Сякаш се множаха като същества от „Стар Трек“. В единственото свободно кътче имаше диван и две кресла, на които вече се бяха настанили студенти.
Бяха общо осем. Марион Уотсън бе зубрачка и непрекъснато задаваше въпроси на Бартлет. Роуз не се изненада да я види тук. Беше единствената жена, освен нея. Останалите бяха момчета, които би нарекла „любознайковци“, защото с интерес посещаваха дори лекции без връзка със специалността им, просто за удоволствие: Кийт Джоунс, Томи Крауфорд, Ханк Джавитс, Питър Блейк и Брад Оливър. Не познаваше само двама, единият дребничък и хилав, а другият по-висок от нея и мускулест. Имаше кестеняви коси, очи с форма на лешник и тъмни гъсти мигли, ъгловата челюст и набола брада. Първото, което Роуз забеляза, бе неговата самоувереност, достигаща до арогантност. После отмести поглед към костюма и обувките му. Бе виждала такива на витрините на „Сакс“. На китката му имаше часовник „Ролекс“.