„Колко предсказуемо“, помисли си тя.
— Е, щом всички вече сме тук, мога да ви представя новия член на групата — каза професор Бартлет. — Роуз Фиорело.
Всички я поздравиха в хор.
— Познавам всички, освен тези двама… господа.
— Това е Стенли Йънг — каза Бартлет и посочи слабото момче. — А това е Джейкъб Ротщайн.
— Приятно ми е — каза Стенли.
Джейкъб й кимна и тъмните му очи я огледаха така, както повечето мъже, които срещаше.
— От „Ротщайн Риълти“? — пошегува се тя.
Изглежда, думите й подразниха Джейкъб.
— Предпочитам да не говоря за това, ако нямате нищо против.
Роуз се отпусна на дивана. Бе шокирана и по гърба й пропълзя тръпка, която достигна чак до тила й. Сърцето й се разтуптя, а по дланите й изби пот.
Цялата група забеляза реакцията й.
— Не исках да ви смутя — каза Джейкъб.
Роуз едва успя да успокои дишането си с неимоверно усилие на волята.
— Не съм смутена, просто… за миг ми се зави свят.
— Тази седмица срещата е на тема Кралица Елизабет I — заговори Бартлет. — Миналата седмица ви възложих задачата да помислите какво влияние е оказало детството на Елизабет върху политиката й като кралица — обърна се към Роуз. — Вие сте тук за първи път, но бързо ще наваксате. Можете да научите много на тези срещи.
— Убедена съм — тихо отвърна Роуз.
— Господин Ротщайн — каза Бартлет. — Започнете вие.
Шестнадесета глава
— Следователно мисля, че това чувство за надвиснала заплаха, или мания за преследване, е съпътствало кралицата по време на цялото й управление. Дипломатическите умения, които е усвоила при множеството периоди, прекарани в килия, са били умело прилагани за избягване на брак.
Джейкъб Ротщайн прекъсна изказването си и остави куп напечатани листове.
Всички в стаята въздъхнаха и се облегнаха назад на местата си. Роуз забеляза, че са възхитени от красноречието на Ротщайн. Имаше приятен плътен глас, а тонът, с който говореше, издаваше непоколебима увереност. Може би дори бе посещавал уроци по ораторско майсторство. Бе погледнал всеки от присъстващите право в очите, включително и професора, за да ги убеди в аргументите си. Очевидно бе свикнал да говори пред публика. Роуз полагаше усилия да не гледа към него твърде често, защото някой щеше да долови презрението в очите й.
Джейкъб Ротщайн се държеше като човек, убеден в правото си да говори пред тази аудитория и да бъде слушан от нея с уважение.
— Джейкъб, беше чудесно — замърка Марион Уотсън.
Роуз не можа да повярва на очите си, когато я видя да примигва съблазнително срещу него. Марион Уотсън, която сякаш не осъзнаваше, че на света съществуват мъже!
Е, добре, Ротщайн бе привлекателен. Роуз не можеше да отрече очевидното. Но тя не бе от момичетата, които се подлъгват по бляскава външност. В университета бе пълно с богати красавци.
— Да, много интересно — съгласи се Кийт.
— Не съм съгласна с изводите ви — намеси се Роуз.
Всички я изгледаха учудено.
Професор Бартлет се почеса по веждата.
— Добре, госпожице Фиорело. Надявах се неофициалната обстановка да ви предразположи да излезете от черупката си. Можете да предложите друга гледна точка?
Роуз кимна и не откъсна очи от тези на Ротщайн, когато срещна погледа му. Явно не бе свикнал да му отправят предизвикателства тук.
— Мисля, че господин Ротщайн, както и повечето историци търсят факти в подкрепа на предварително изградени тези — хладно каза тя. — Реалният живот не се вмества в подобни рамки или това е много рядко. В случая с Елизабет не е така.
— Мисля — също толкова хладнокръвно каза Ротщайн, — че фактите, които изложих, подкрепят заключенията ми.
— Разбира се — Роуз учтиво се усмихна, но изразът на очите й остана сериозен. — А фактите, които не изложихте? Щом Елизабет е изпитвала такова чувство на страх, защо е реагирала толкова смело, когато на погребението на Мери I свещеникът е казал: „По-добре мъртъв лъв, отколкото живо куче“? Щом разиграването на принцове, кандидати за ръката й, е доказателство за невероятни дипломатически умения, усвоени вследствие на дългогодишно пълзене пред баща й, брат й и сестра й, какво ще кажете за обидите по адрес на французите и испанците и за славата й на развратница?
Бартлет се взираше в нея, явно впечатлен. В очите му проблесна задоволство.
— А подозренията, че кралицата е поръчала убийството на съпругата на един от фаворитите си? Когато графиня Есекс е загинала при подозрително падане по стълбите, мнозина са предполагали, че зад това стои Елизабет. Откровеното й флиртуване в двореца, което е създало опасност за трона й при ирландското въстание, поведено от Есекс, не се вписва в теориите ви за наплашена кралица, отчаяно разчитаща на дипломатически средства.