Роуз дълбоко си пое дъх и седна на мястото си. Студентите я гледаха с ненавист. Изведнъж й стана ясно, че Джейкъб е звездата на групата. Бледосините й очи го пронизаха с поглед.
Ротщайн изпъчи гърди, готов да отговори на предизвикателството.
— Не можете да се опитвате да отречете, че Елизабет майсторски се е изплъзвала на ухажорите си, докато най-сетне загубят надежда. Освен това тази… съблазън… — когато изрече думата, Джейкъб съзнателно плъзна поглед от краката на Роуз към гърдите й, преди отново да срещне втренчения й поглед. — … била използвана не само пред чуждестранни кралски особи, но и за оказване на натиск върху собствените й министри, които търсели престолонаследник.
— Не отричам това — каза Роуз.
Джейкъб сви рамене.
— Е, добре.
— Оспорвам причинно-следствената връзка, която се опитвате да докажете — продължи тя. — Твърдите, че това умение е резултат от детство, прекарано в страх и демонстриране на лоялност пред баща, брат и сестра, на което е била принудена, за да запази главата си на раменете. По-скоро е било вродена способност. Ако се бе чувствала преследвана и заплашвана през целия си живот, не би се осмелила да върти любов с женени мъже, стоящи по-ниско от нея, които биха могли само да й попречат да постига политическите си цели. Нито пък би дала благословията си за пиратски нападения в Испания…
— Много интересно — прекъсна ги Бартлет с равния си, отмерен тон. — Виждам, че двамата можете да водите дебат цяла нощ. Очевидно групата ни се сдоби с още един ценен участник — леко кимна към Роуз. — Особено при положение, че госпожица Фиорело не бе подготвена за темата на днешната дискусия. Нали сте съгласен, господин Ротщайн?
Джейкъб Ротщайн огледа съперницата си с лека усмивка, която ужасно подразни Роуз.
— Да — тихо потвърди той.
— Следващата седмица ще обсъждаме ренесансовата литература. Госпожице Уотсън, вие ще говорите за Данте. Бих искал останалите да разгледате темата по двойки и всяка от тях да направи кратко изложение след госпожица Уотсън. Господата Крауфорд и Блейк, господин Джавитс и господин Йънг, господин Оливър и господин Джоунс, госпожица Фиорело и господин Ротщайн.
Роуз се изчерви от гняв, но какво би могла да стори? Да откаже? Бартлет я гледаше с дяволито пламъче в очите.
— Нали нямаш нищо против, Роуз?
— Разбира се, професор Бартлет — промълви тя.
— Чудесно. Ще се видим следващата седмица.
Студентите станаха и излязоха от кабинета в колона по двама. На площадката до стълбите се получи стълпотворение и Роуз се озова обградена от обожатели.
— Беше страхотна — искрено каза Стенли Йънг. — Как успя да поведеш този спор без предварителна подготовка?
— Винаги съм харесвала Елизабет — промърмори тя в отчаян опит да се измъкне.
Джейкъб Ротщайн хвърли поглед към нея над главите на другите.
— Трябва да си уговорим час за среща, госпожице Фиорело. Къде е стаята ви?
— Не живея в общежитието — троснато отвърна Роуз.
Той написа нещо на гърба на визитна картичка, която извади от кутийка от масивно злато.
— Това е адресът ми. Утре в дванадесет устройва ли ви?
— Когато и да е — сопна се Роуз.
— Тогава до утре.
Ротщайн слезе по стълбите и я остави сред тълпата обожатели.
Следващата сутрин Роуз поразпита за него.
Джейкъб Ротщайн. Цар на дебатите, женкар, боксьор и безспорен отличник на курса. Колежките му тичали след него и както се бе изразило едно момиче, което случайно бе заговорила в тоалетната, бил „твърде учтив, за да откаже“.
В него бил съчетан чарът на джентълмен от Юга и изтънчеността на нюйоркския елит. Освен това бил наследник на огромно състояние.
— Името им е включено в списък на „Форбс“ — осведоми я Анна със закачливо намигване. — Проявяваш ли интерес?
Вечно бил заобиколен от момичета.
— Значи ги прелъстява и изоставя? — попита Роуз.
— Да, но без да постъпва непочтено.
— Стига. Как може подобно поведение да се нарече „почтено“?
— Слушай — Анна развя русите си къдрици и подсили молива и червилото си. — Той не обещава нищо, нали разбираш? Не е използвач. Кара те да очакваш единствено да си прекараш добре. Страхотно приключение. Когато всичко свърши, ти изпраща някое скъпо бижу — въздъхна. — Много е щедър.
Роуз подозрително изгледа Анна. Бе нисичко, привлекателно момиче с чувствени устни, платиненоруси коси и пищни форми. Макар и леко закръглена, изглеждаше от типа жени, които лесно съблазняват мъжете.