— Откъде знаеш всичко това?
— Виждаш ли тези обици? — Анна завъртя глава. — Трябва да се възползваш. Той харесва момичета като теб. Може би дори ще поиска да ходите сериозно. Струва си да опиташ.
Роуз прехапа устни. Нямаше смисъл да споделя, че не би правила секс без обвързване с когото и да било, особено с арогантен тип като Джейкъб Ротщайн. Анна не споделяше разбиранията й за света.
— Не е мой тип. Просто ще учим заедно — обясни тя.
Анна отново се засмя.
— Така ли го наричат напоследък?
Роуз замълча. Явно не можеше да я убеди, че няма желание да опита.
Застана пред вратата на Ротщайн точно в дванадесет.
— Влез — извика той в отговор на дискретното й почукване.
Роуз отвори, но не прекрачи прага. Стаята бе луксозно обзаведена. Интериорът напомняше за къща в английско провинциално имение.
— Защо не учим в библиотеката? — предложи тя.
— Хм, защото там не можем да разговаряме — отвърна Джейкъб Ротщайн. Отново я огледа от главата до петите и тя настръхна.
— Не ме гледай така.
— Как? — невинно попита той. — Привлекателна си. Какво искаш, да се правя на сляп ли?
Роуз влезе в стаята му и затвори вратата.
— Да бъдем наясно. Аз не те харесвам.
Джейкъб щракна с пръсти.
— По дяволите. Първото ми впечатление беше, че си готова да ме разкъсаш. Изглеждаше толкова пленена от неустоимия ми чар.
— Запази тези приказки за момичета като Анна Кент.
— Аха — очите му заблестяха. — Анна. С нея беше много забавно.
— И тя твърди същото. Е, да се залавяме за работа, за да си тръгна по-скоро оттук.
— Чудесно — Джейкъб посегна към учебниците си. — Любопитен съм да узная с какво съм спечелил антипатията ти.
„Господи, прелестна е“, помисли си Ротщайн. Неприятно й бе, когато я гледаше. Жалко. Все пак бе успял да забележи тънката й талия, дългите й стройни крака в онези секси джинси, водопада от лъскави черни коси, които, за негово удивление, не изглеждаха боядисани, матовата й кожа и онези невероятни очи.
Навярно носеше цветни контактни лещи. Не можеше човек да има толкова бледосини очи, като вълчи. Погледът изпод гъстите й мигли бе смразяващ. Запита се дали и гърдите й са естествени, но нима това имаше значение?
Притежаваше всичко, което привлича мъжете, и явно го осъзнаваше. Ротщайн имаше слабост към жените. По отношение на физиката не бе твърде придирчив. Харесваше и ниски момичета със заоблени бедра и едър бюст, и арогантни красавици с фигура на манекенки. Не си падаше нито по пълни, нито по твърде слаби, но освен тези две крайности, нищо друго не го отблъскваше. Ротщайн обичаше секса и не търсеше обвързване. Гордееше се с умението си да доставя наслада на жените и гледаше на това като на изкуство. Когато стенеха и го драскаха по раменете, се смяташе за велик.
Но Роуз Фиорело не желаеше да бъде ничие завоевание за една нощ и затова се държеше надменно и студено. Сякаш ледът в очите й бе пуснал корени в цялото й тяло. Бе пълна противоположност на хубавиците, които сами го приканваха. Нейната красота бе недостъпна. Чиста. Това правеше влечението му към нея още по-силно.
Джейкъб я бе виждал и по-рано. Повечето му познати, които изучаваха история, я бяха забелязали. След края на лекцията винаги скачаше като ужилена и тръгваше към изхода на аудиторията с обемистата си папка, без да се оглежда нито наляво, нито надясно, като банкер от Уолстрийт, бързащ за работа през тълпата. Държането, с което сякаш казваше „стойте далеч от мен“, бе характерно за Ню Йорк.
Невъзможно бе да остане незабелязана. Бе висока и ослепителна. Красотата й бе очевидна, въпреки семплите дрехи, които носеше. В ерата на хевиметъла бе изненадващо, че косите й не бяха тупирани или превърнати в стърчаща грива. Бяха просто гладки и лъскави, като козина на видра, изплувала от поток. Имаше поразителни очи и стройно, но не твърде слабо тяло. „Заоблена е там, където трябва“, помисли си той с одобрение. Лицето й, от неповторимите очи и високите аристократични скули до чувствените устни и правилния римски нос, бе просто… съвършено.
Никак не приличаше на куклите от Малибу, но какво от това? Другите студентки в Колумбийския университет и в Бърнард, който се намираше отсреща, се обличаха по-секси. Имаха силиконови гърди, миниполи, обувки с висок ток, маникюр и изрусени коси. В района бе пълно с хубавици с млечнобяла кожа и румени бузи. Но никоя от тях не бе като Роуз Фиорело.
Ако я поканеше да излезе с него, би изложил егото си на риск. Знаеше, че други са се опитвали да я заговорят и никой не е стигал по-далеч от „Здравей“ или „Извинявай, сладур“, след което Роуз продължавала с бързи крачки хъм вратата.