— Трябва ми квартира. Налага се да напусна апартамента си.
— Бива си го.
— Знам, но… — замълча. Не искаше Брад да узнае за родителите й. Неговото семейство бе богато и Дейзи изведнъж се почувства засрамена. — Скарах се с хазяите. Не ми се говори за това.
— Много удобен момент си избрала да търсиш квартира. В този град това е кошмар.
— Хрумна ми, че мога да ти погостувам.
Дейзи се огледа. Брад се бе изнесъл от общежитието, където делеше стая с Едуард, и сега живееше сам в апартамент с четири спални.
Той смръщи красивите си вежди.
— Не знам. Не ми се струва добра идея. Нали разбираш, момиче в апартамента ми. Но ще поразпитам за свободна стая. Искаш ли нещо за пиене?
— Десет сутринта е.
„Нали той не си падаше по пиенето?“
Дейзи прие чаша вино. Чувстваше нужда да пийне нещо. Изпита разочарование, което се смеси със странното чувство на свиване под лъжичката. В това жилище имаше предостатъчно място. Да, трябваше да уважава свободата на Брад, но…
Частица от нея смяташе, че би трябвало да я приеме, но потисна тази мисъл.
— Благодаря.
Очите му лениво плъзнаха поглед по тялото й. Бе облечена с плътна черна пола, стегнат сутиен, черна блуза, жилетка и боти. Тази сутрин бе избрала елегантен тоалет с надеждата да се срещне с Брад, но това бе преди телефонното обаждане. После напълно бе забравила за влечението си към него.
Сега то отново се бе пробудило. Отпи голяма глътка вино, което я успокои.
— Изглеждаш невероятно. Много си отслабнала.
— Така ли? — разсеяно попита Дейзи. — Предполагам, че дрехите ми стоят свободно.
— Не навсякъде.
Погледът му се спря на гърдите й, които издуваха сутиена, меки и съблазнителни. „Има страхотни цици“, помисли си той.
— Хей — Дейзи отдавна мечтаеше да я забележи по такъв начин, но сега бе смутена. — Стига, пич.
— Пич? — засмя се той. — Изразяваш се по американски. Защо „стига“? Толкова си секси.
— Аз ли? — бе смаяна и се изчерви.
— Ще ти покажа. Стани.
Дейзи не помръдна от мястото си и той енергично дръпна ръцете й. Почувства силата му. Брад затвори вратата на хола и я накара да погледне отражението си в голямото огледало.
— Е, какво? — сърдито попита тя.
Брад застана зад нея и раменете й се притиснаха към гърдите му, а разпуснатите й коси докоснаха врата му. Обви ръце около тялото й и силно я притисна.
— Не виждаш ли? Погледни. Очи с бадемова форма и интересен бледосин цвят. Лицето ти е толкова красиво, скъпа — гласът му бе тих, а топлият му дъх докосваше тила й. — Имаш прекрасни скули. Италия.
Пръстите на лявата му ръка погалиха корема й. Дейзи понечи да се освободи, но силните му ръце й попречиха. Топлотата неумолимо завладяваше тялото й. Затаи дъх.
— Брад…
— А тези… — продължи той и плъзна пръст по гърдите й. Сякаш остави огнена диря върху плътта й.
Дейзи прехапа език, за да прикрие тежкото си дишане.
— Подиграваш се с мен — процеди тя през зъби. — Престани.
— Кой го казва?
Завъртя я и повдигна брадичката й, за да застане с лице към него. Очите й бяха влажни, а устните й се разтвориха. Брад не я бе излъгал. Наистина се разхубавяваше.
Тя изгаряше от желание, което завладя и него. Наведе се към чувствените й устни и жадно впи своите в тях.
— Господи!
Дейзи лежеше сгушена до Брад и тлъстините й се притискаха към мускулестото му тяло. Изглеждаше зашеметяващ, както винаги. Хрумна й, че сега би трябвало да запали цигара. Но, разбира се, Брад бе американец със здравословен начин на живот и никога не пушеше. Тази глуповата мисъл й помогна да не заплаче.
Желаеше го, копнееше за близост с него, но сексът се бе оказал болезнено, неприятно изживяване, а той изглеждаше шокиран, когато бе открил, че е девствена. Дейзи бе заровила лице във възглавницата, за да не види, че плаче.
Нямаше нищо общо с това, за което бе чела в книгите. Болеше. И я бе накарало да се чувства ужасно.
Но тя обичаше Брад, нали?
— Е, скъпа, беше страхотно — той я погледна с усмивка, която би нарекла приятелска. Това сякаш изтръгна сърцето й. — Не мога да повярвам, че ти е за първи път.
— Учих в девически пансион — троснато каза Дейзи.
— Никога преди не съм „отварял“ момиче — изглеждаше горд и наперен като петел.
Тя пребледня. Изведнъж си представи как със смях разказва за нея на приятелите си.
— Слушай, Брад. Случилото се е между нас.
Красивото му лице доби сърдит израз.
— Няма да кажа на никого. Нали сме приятели?
„О, да — мислено отбеляза тя. — Но не гаджета“. Искаше само да вземе душ.