Часовникът показваше точно единадесет. Дейзи се втурна през страничната врата на ресторанта право към кухнята.
— Крайно време беше да се появиш — каза Федерико. — Помислих, че отново ще закъснееш и ще се наложи да удържа от заплатата ти.
— Пристигам навреме — решително отвърна тя. Хвърли поглед към предната част на ресторанта и разбра, че днес ще бъде доста заета. Няколко възрастни двойки очакваха да опитат ранните специалитети след половинчасовата обедна почивка между смените. Шефът й никога не би я удължил на час.
— Слагай униформата. Днес ще работиш в предния сектор. Побързай!
В гърлото й се надигна ридание, но го потисна. Нуждаеше се от тази работа. Поне имаше занимание, което да я отклонява от мрачните мисли.
— Веднага, Федерико — покорно обеща тя.
Двадесет и първа глава
Събуди я позвъняване на вратата.
Звънът бе старомоден, като биене на камбана, а не електрическо бръмчене, но прозвуча настойчиво. Дейзи отвори очи. Спеше в прекрасното голямо легло в главната спалня, с ленени чаршафи, табли от масивен дъб и мирис на лавандула във въздуха. Плътните завеси на прозореца бяха леко разтворени. Достатъчно, за да види, че в стаята нахлува ярка светлина и на нея проблясват безброй прашинки като миниатюрни галактики.
„По дяволите!“ Колко ли бе часът?
Присви очи и погледна към старинния часовник в другия край на стаята. Дванадесет и половина?
„Бим-бам“, отново се обади звънецът.
„Проклятие!“ Бързо отметна плетената покривка и скочи от леглото.
— Идвам, идвам — каза тя. Грабна стария си хавлиен халат, изтича по стълбите и отвори вратата.
Пред прага стоеше Едуард с костюм.
— Едуард! Влез — каза Дейзи и се изчерви.
Той се поколеба, сякаш се чувстваше неловко.
— Да не би моментът да е неподходящ…
— Не! Всъщност се успах — призна Дейзи. — Не знам защо, сигурно не съм чула будилника. Влез, няма да се бавя.
Покани го в малкия хол, изтича обратно в спалнята си и светкавично нахлузи бельо, джинси, тениска и обувки.
Почувства се малко засрамена. Едуард бе толкова дисциплиниран и винаги елегантно облечен… никога не би отворил вратата по грозен избелял халат. Грабна флакон с парфюм и се напръска.
— Е…
Едуард изглеждаше изненадващо спокоен. Никога не се държеше сковано в нейно присъствие. Дейзи го смяташе за единствения си истински приятел тук. Да, излизаше с доста хора, студенти от „Ракъм“, с които обядваше, или момичета от ресторанта, с които понякога ходеше на кръчма! Но Едуард бе този, на когото държеше.
— Какво има?
— Нищо — шеговито я успокои той. — Питах се дали си чула новината за Брад.
Не можа да сдържи усмивката си. Беше толкова тактичен. Винаги щадеше чувствата й. Никой друг не би се постарал да й спести тази болка. Поне никой мъж.
— Да — отвърна тя. — Радвам се за него.
— Така ли? Мислех, че имаш… чувства към него.
— Към Брад? Нищо подобно — упорито отрече Дейзи. — Просто го харесвах.
— Аха. Е, добре. Чудесно — Едуард леко извърна глава. — И аз се запознах с едно момиче.
Изведнъж й се зави свят. Хвана се здраво за облегалките на стола. Какво? Едуард си бе намерил приятелка? Кльощавият Едуард? Нейният Едуард?
— Страхотна изненада — успя да промълви тя.
— Учи в „Сейнт Хилдас“. Девическият колеж.
— Хубаво — Дейзи не можа да си обясни защо сърцето й се разтуптя. Почти бе замаяна. — Разкажи ми за нея.
— Е, добре — очите му засияха. Започна да говори разпалено, като човек, който не може да повярва на късмета си. — Много е пряма. Запознах се с нея в бара на студентския синдикат. Беше дошла на срещата със сър Джордж Солти. Обича операта…
— Също като теб — промърмори Дейзи. Самата тя предпочиташе Мадона и „Уам“. Но Едуард си падаше по класическата музика.
— Казва се Едуина. Представяш ли си?
— Явно съдбата има пръст — съгласи се тя. — Едуина чия?
— Латъм. Дъщеря е на Монти Латъм — каза Едуард.
Смътно си спомняше името. „Господи, да!“ Представител на торите в Камарата на лордовете. Стомахът на Дейзи се сви. Представи си Едуина, сухарка от висшата класа, която обича операта, учи в Оксфорд и притежава титла. Идеалната бъдеща лейди Пауърс.
Дейзи би трябвало да се радва за Едуард, но не бе така. Осъзна, че изведнъж я обзема ревност. Колко трогателно!