Двадесет и втора глава
— Имам нещо, което мисля, че трябва да видите — каза й Джордж Бенъм.
Роуз го погледна с обичайното си загадъчно изражение. Седеше пред него с елегантен костюм на „Шанел“, с който изглеждаше по-възрастна, и усукани на тила лъскави черни коси. Слагаше съвсем лек грим, който бе предостатъчен за поразителна красавица като нея.
Бенъм се опита да не мисли за чувствените й устни, невероятно дългите й прави крака и светлите очи като на вълчица. Изисканият тоалет на Роуз Фиорело нямаше значение. Трудно му бе да обуздае порива да свали сакото и обувките й и да разпусне водопада от лъскави черни коси. Представяше си я гола, с каквито и дрехи да бе облечена. При вида й се възбуждаше като тийнейджър.
Не би се осмелил да покаже това. Един погрешен ход, и ледената кралица щеше да развали партньорството им, а той не можеше да си позволи да загуби съвместния бизнес. Благодарение на него се бе сдобил с мерцедес.
Бенъм си спомняше за първия път, когато бе видял Роуз. По телефона се бе държала толкова сурово, че бе смаян, когато в офиса му бе влязла студентка с тесни джинси и семпла бяла блуза.
— Вие ли сте Роуз Фиорело?
— Същата — отвърна тя и бледосините й очи го изгледаха предизвикателно, сякаш очакваше да изрази недоверие.
— Но Роуз Фиорело притежава четири сгради…
Гласът му секна.
— Точно така.
Сложи на бюрото му картонена папка. Съдържаше финансови извлечения и безупречно напечатани сведения за приходи от наеми, разходи и данъци, изложени професионално, като документи на истинска компания.
— Изглеждате твърде млада за собственик на толкова имоти — промърмори той.
Хладният израз на очите й издаде, че не приема това като комплимент.
— Само петнадесет. Надявах се да се съгласите да работим заедно и да намерим още.
Видението бе скочило на крака, готово да си тръгне.
— Почакайте, госпожице. Моите извинения. „Бенъм Риълти“ биха се радвали да станат ваши партньори. Бихте ли седнали?
От този ден преди година работеха заедно.
Всъщност по-скоро той работеше за Роуз, което означаваше пълна всеотдайност, оставане до късно вечерта, проверки на кредити и часове телефонни разговори с адвокати и водене на преговори. Но бързо бе свикнал да прави каквото му бъде наредено. Комисионните си струваха.
През първите шест седмици бе сключил пет сделки.
Роуз Фиорело бе мощен генератор. Вече бе собственик на девет сгради с общо тридесет и девет имота. Апартаментите й бяха стопроцентово заети и имаше списък от чакащи наематели. Годишните й приходи бяха над петдесет хиляди, а сумите за данъци бяха нищожни.
Все пак продължаваше следването си.
Роуз избягваше да говори за личния си живот. Бенъм се питаше дали изобщо има такъв. Но съдейки по външността й, навярно спеше с някой късметлия.
— Какво е?
Отново го гледаше с недоверие. Мразеше този поглед. Роуз Фиорело отхвърляше деветдесет процента от сделките, които той и предлагаше. Но една сключена му носеше желаната тлъста комисиона.
Дори съпругата му бе доволна, по-рядко мърмореше и по-често му се умилкваше. Побърза да убеди Роуз.
— Последната просрочена ипотека, която ми намери, беше доста съмнителна, Джордж.
— Е, добре. Тази е малко по-различна. Не си попадала на такъв случай досега — знаеше какво е единственото, което би могло да я убеди. — Става въпрос за нещо по-голямо. Следващата стъпка. Може би все още не сте готова за нея…
Вълчите очи светнаха.
— Остави на мен да преценя това.
— Добре, госпожице Фиорело. Е… все още не е обявена за просрочена, но ще бъде. Сградата е мотел. Собственикът просто не знае как се върти хотелиерски бизнес…
Бенъм не бе сигурен дали и Роуз разбира от това. Беше рисковано начинание, но тя отхвърляше почти всичко, така че не преставаше да я засипва с предложения. Бизнесът на „Бенъм Риълти“ бе свързан главно с просрочени ипотеки. Бе пуснал пипала навсякъде. Бяха заприиждали клиенти, защото се бе разчуло, че Фиорело дава повече пари на собствениците от всеки друг. Ако човек имаше нещо за продаване, тя му подаваше спасителен пояс.
— Интересувате ли се от хотелиерство, госпожице Фиорело?
Гъстите й черни мигли трепнаха.
— Не.
— Ех! — разочарование. — Добре, мога да ви покажа и други имоти, например осеметажна кооперация в Ред Хук…
— Не съм казала, че не проявявам интерес към имота — протегна едната си ръка с оформен маникюр.
Джордж Бенъм бе озадачен, но й подаде документите. Почти затаи дъх, докато Роуз преглеждаше подробностите с настървение на орлица, кръжаща над плячката си в очакване на удобен момент да я сграбчи.