След всяка нова сделка я виждаше с нов тоалет. Веднага щом бе получила парите от първата, Роуз се бе появила в офиса му с нови обувки и чанта. Сдобиваше се с все по-скъпи костюми и рокли. Сякаш нямаше търпение да се отърве от бедняшкото си минало. Сега носеше „Шанел“, златен часовник на ръката и перлена огърлица.
Единственото, което оставаше непроменено в нея, бе усетът й за сделките. Или несекващият й хъс. Бенъм бе очаквал да натрупа скромно състояние, а после да се омъжи за някой банкер и да стане кротка домакиня. Но за негова изненада успехът я караше да ламти за все повече.
— Интересно — най-сетне каза тя.
Лицето му засия.
— Искате да подготвя оферта?
„Страхотно“. Комисионата на Бенъм по тази сделка, три процента от стойността на хотел „Рего Парк“… шестстотин хиляди… по три процента… тридесет и шест хиляди долара. По челото му избиха ситни капчици пот.
— Наистина е ценен имот…
— Това е бордей, Джордж. Мизерна дупка, пълна с хлебарки — Роуз потупа по книжата. — Ще ги разгледам по-подробно.
— Имам и други предложения за вас.
— Нямам време за тях сега — стана и скъпият чорапогащник, който носеше, леко затрептя. — Трябва да тръгвам за лекции.
Роуз Фиорело излезе от офиса на Джордж Бенъм и след нея остана само лек аромат на лавандула.
Би се отказал от тридесет и шестте хиляди долара само за да прекара пет минути между дългите й, стройни бедра. Но кого заблуждаваше? Бе толкова възбуден, че едва ли би издържал и тридесет и шест секунди.
— О, Джейкъб! Ооо!
Емили Кларксън впи лакираните си нокти в гърдите на Джейкъб Ротщайн и изви гръбнак. Обзе го чувство на гордост, наред с удоволствието, когато експлодира в тялото й. Сякаш бе спортист, отбелязал решаваща точка за отбора си. Гърдите на Емили стърчаха неподвижни. Бяха имплантанти, но това нямаше значение за него. Опияняващо бе да гледа как поредната красавица от Бостън стене от наслада със залепнали за челото коси, чиято прическа струваше триста долара.
— Ох… ох… — задъхано прошепна Емили, когато той се отдели от нея и посегна да свали презерватива си. Бе казала, че взема таблетки, но Джейкъб не поемаше рискове. Баща му и чичовците му често изнасяха лекции на момчетата от рода Ротщайн. „Никога не правете любов без предпазни мерки“. Състоянието на фамилията бе толкова голямо, че жените просто се изкушаваха да се опитат да ги впримчат.
Джейкъб нямаше намерение да става баща твърде рано. Да отгледа дете с жена, която не обича и дори не харесва особено… истински кошмар. „Не, благодаря“.
— Джейкъб… ти си невероятен.
— Благодаря, сладурче — гальовно я потупа по малко кльощавия задник. — Прелестна си.
— Така ли мислиш? — страните й поруменяха от задоволство.
Ротщайн се надигна на лакти. Този момент бе смущаващ, но той майсторски се справяше с положението. Знаеше как да даде на едно момиче да разбере, че връзката няма бъдеще, но без да засегне самоуважението му.
Джейкъб нямаше нищо против Емили. Сексът с нея бе страхотен. Освен това беше добро момиче. Обичаше животните и много други неща. Но му се струваше твърде безлична, за да ходи с изключителен мъж като него.
Освен това Джейкъб смяташе, че всяка жена може да бъде добра в леглото, стига да намери някого, който знае как да я предразположи. Допирът на маникюри до мускулестите му гърди и гледката на гърчещи се женски тела под неговите ласки галеше себелюбието му. Обичаше да гледа как тръпнат безпомощни, когато ги доведе до връхната точка.
— Разбира се. Наблюдавам те от месеци. Спомням си онази синя рокля, с която беше на поло мача през юни…
— Забелязал си — въздъхна Емили и отмести залепналия бретон от челото си.
— Разбира се. Забелязвам всяка красива жена с независим дух — Джейкъб й се усмихна приятелски. — Знаех си, че ще ни бъде приятно заедно. Бих искал да се видим отново, ако си свободна. Но готино маце като теб скоро ще си намери сериозен приятел…
Раздразнението, което проблесна в очите й, бе знак, че е разбрала какво иска да каже всъщност.
— Няма ли да бъдем гаджета? — попита Емили с глас на малко момиченце.
Джейкъб вътрешно потръпна. Не би се обвързал с някоя като нея. Той имаше двоен стандарт: искаше скромна съпруга, но мразеше жени, които се преструват на безпомощни. С тях нямаше никакво предизвикателство, не като с…
Не. Нямаше да мисли за нея.
— Не си търся гадже. Не съм готов за трайна връзка и не искам да изневерявам… особено на красавица, която може да си намери някой по-добър, стига да пожелае.
— Разбирам. Е, щом е така… — колебливо каза Емили.
Джейкъб потърка бедрата й.