Той я желаеше.
Въпреки че току-що се бе любил с Емили, почувства възбуда при мисълта за Роуз.
Точно сега не можеше да направи нищо, за да задоволи тази страст. Поохлади се със студена струя, за да не издаде пред Роуз какво въздействие има тя върху него. Никога не показваше на жените, че проявява интерес към тях.
Бързо се облече. Беше невероятна красавица. Повечето момичета в университета бяха малко неуверени. Стремяха се винаги да имат мъж до себе си или твърдяха, че току-що са скъсали с някой глупак. Все още се смяташе за срамно едно момиче да няма приятел. Макар и да бе началото на деветдесетте.
Но това не важеше за Роуз Фиорело. Беше твърде красива, за да има значение. Стройна фигура, буйни коси, бледосини очи и високи, надменни скули. Всички мъже я желаеха. Нямаше нужда от подобно себеутвърждаване.
— Роуз?
— Мм, да.
Отвори вратата след почукването му. Розов костюм „Шанел“, обувки „Гучи“ и скъп чорапогащник. Определено странно облекло за обстановката в един колеж. Емили бе права. Защо ли се бе издокарала толкова елегантно? Сякаш бе кръстоска между супермодел и сенатор.
— Влез, Джейк — Роуз му се усмихна хладно, както обикновено. Бе приветлива и безразлична като секретарка на лекарски кабинет. — Извинявай за преди малко.
На китката й блестеше нещо златно. Как би могла да си позволи това? Преди година бе носила джинси и изтъркани маратонки и се бе отнасяла към него с презрение заради богаташкия му произход.
— Помислих… вратата беше отворена.
На мургавите й бузи се появи съвсем лека руменина.
— Вината е моя. Забравих да заключа — усмихна се той. — Бях малко разсеян.
Роуз не позволи сцената да изплува в съзнанието й. Джейк Ротщайн, със залепнали косъмчета по мускулестите гърди и поглед, втренчен в нея изпод тъмните мигли. Капките пот по кожата на момичето, което пищеше и се взираше в нея с дива ревност. Като че ли Роуз искаше да й отнеме скъпоценния жребец!
„Ти си просто поредната бройка от дълъг списък, скъпа“, беше си помислила тя. Нима онази кукличка не го знаеше?
Е, той определено притежаваше някакъв животински чар. Роуз бе реалистка, не можеше да отрече това. Имаше ъгловата челюст, тъмни очи и добро телосложение. Беше висок, с властна осанка, и се държеше изключително самоуверено.
Отлично знаеше и колко е интелигентен. Но това не я безпокоеше. Доволна бе, че има равностоен противник.
Отмъщението щеше да бъде сладко.
Имаше безброй причини да ненавижда Джейк Ротщайн. Главната бе отношението му към жените. Отнасяше се с тях като с играчки, предмети за развлечение. Момичетата, които си бъбреха в тоалетните, споделяха възхищението си от неговата издръжливост в леглото. Но какво от това? Роуз все още бе девствена, макар и да не бе казвала на никого. Сексът бе просто физическо изживяване. Едва ли имаше толкова голямо значение.
Той живееше в най-луксозната стая, ходеше на лекции с ферари и пилееше доста пари заради своята слабост. Купуваше диамантени обици, перлени огърлици и какви ли не подаръци за бившите си приятелки, които изглеждаха предоволни.
Най-ужасното бе, че явно това им харесваше!
Роуз презираше Джейк, както и момичетата, които го боготворяха. За нея бе просто интелигентен плейбой и наследник на „Ротщайн Риълти“. Виждаше в него ключа към своето отмъщение.
— Нищо — усмихна му се тя сега. — Да говорим по същество, а?
Двадесет и трета глава
— Впечатляващо.
Джейк прегледа страницата, която му бе дала — стегнати обобщения и разработки по двете тези, които бяха изградили заедно. Аргументите й така го бяха заинтригували, че за момент бе забравил за влечението си към нея.
Но вече бяха завършили курсовата работа, която трябваше да предадат след седмица.
Ротщайн остави листа и се загледа в Роуз Фиорело. Изглеждаше някак смутена и нервно движеше ръце в скута си, сякаш не знаеше какво да прави с тях.
— Заслугата е и твоя — изтъкна тя.
— Благодаря.
Това не можеше да се отрече.
— Е, край на партньорството ни — каза Роуз.
— Не непременно — усмихна се Джейк. — Само на ученето ни заедно. Впрочем този тоалет ми харесва.
Роуз приглади полата си.
— Нов е.
— Надявам се, че няма да те обидя, като кажа, че ми се струва доста скъп — очакваше упрек за твърде личната реплика, но тя остана мълчалива. — Работа ли започна, или си спечелила от лотарията?
— И другите хора на този свят имат право да забогатеят — сопна се Роуз. След това прехапа устни и засрамено извърна глава. — Извинявай. Да, спечелих малко пари.
— Не си длъжна да ми казваш как, ако не желаеш.
— Напротив! Държа да узнаеш — изведнъж се бе въодушевила. Способността й да излъчва едновременно пламенност и студ бе поразителна. — Купих няколко имота. Притежавам сгради, които отдавам под наем.