— Ти?
Джейк веднага съжали за реакцията си. Бе издал недоверие. Всички знаеха, че е дошла тук без пукната пара.
— Да, аз — зад учтивата й усмивка прозираше лед.
— Собственик си на сгради и печелиш от наеми? Е, това е американската мечта.
— Ти си от фамилията Ротщайн, които управляват „Ротщайн Риълти“, нали? — попита Роуз.
Джейк се облегна назад на стола си и бавно я огледа от главата до петите.
— Значи наистина си ме забелязала — каза той.
— Ти си от хората, които не могат да останат незабелязани — почти прошепна Роуз.
Джейк изпита чувство за могъщество. Сега осъзна какво би било да бъде на мястото на баща си. За Фиорело той не бе просто състудент, а играч. Изведнъж взе решение да отклони мислите си от историята и да се съсредоточи върху реалния свят. В него можеше да се издигне до вицепрезидент на компания за милиарди долари, която един ден щеше да стане изцяло негова.
Повечето момичета знаеха за богатството и влиянието на семейството му от светските хроники на вестниците. Но подозираше, че Роуз Фиорело не се е добрала до информацията по този начин. Беше се промъкнала на пазара с недвижими имоти. Може би имаше няколко гарсониери, които предлагаше на наематели.
Бе впечатлен. Когато ставаше въпрос за бизнес, Джейк никога не бе слагал жените в сметката. Внезапно му хрумна, че навярно Роуз притежава предприемачески усет, щом бе успяла да изплува от дъното. Може би бе изтеглила заем, за да започне. А бе спечелила достатъчно, за да си позволява тоалети „Шанел“ и златни часовници.
„Много хубаво“, помисли си той. Но едва ли бе важно. Тя не бе дори капка в морето от конкуренти в този бранш. Ротщайн познаваше Роуз Фиорело. Бе кралица на проучванията и извличането на ценна информация. Бързо подреди парчетата от мозайката. Бе сключила една-две сделки, бе схванала как се действа и бе постигнала напредък.
Естествено, в един момент бе попаднала на името „Ротщайн Риълти“.
— Виновен по обвинението — каза той. „Ироничен отговор“.
— Питах се дали… дали мога да те помоля за една услуга — плахо заговори Роуз.
Джейк се усмихна широко.
— Искаш работа?
— Не — вълчите очи му хвърлиха смразяващ поглед. — Само малко информация. Да се уча, може би като теб. Стига наистина да работиш там.
— Досега ми възлагаха проекти всяко лято.
— Какви проекти?
Сви рамене.
— Луксозни гарсониери в Уестчестър, една висока сграда в Сохо… с около осемдесет апартамента.
— Какъв бюджет ти отпускаха?
Какво значение можеше да има това? Бе далеч над нейната категория. Ротщайн се забавляваше. Стегна мускули.
— Над сто милиона. Бяха назначили мениджър, но докладваше пред мен.
Роуз помълча няколко мига. Ядоса се на себе си, когато осъзна, че той я привлича. Чарът му бе неустоим, а я гледаше като паша, съзерцаващ новата придобивка в харема си.
— Ти си управлявал деветцифрен бюджет?
Злобната нотка в гласа й го поласка.
— Поемам проекти от шестнадесетгодишен, скъпа. Началник съм на архитекти и строителни фирми. Сам преговарям със синдикатите и държа мафията настрана.
— И как вървят проектите ти?
Приближи се към нея толкова, че топлината на тялото му я лъхна и мускулите му се откроиха под ризата. В корема й запулсира животинска страст. Роуз наведе глава, но не престана да усеща присъствието му и да долавя мъжествения му аромат.
— Приключват навреме. В рамките на бюджета. Със солидна печалба — отвърна той.
Бе свела поглед. Устните й бяха разтворени. Желанието сякаш струеше от кожата й. Друг на негово място би я целунал страстно. Джейк пристъпи към нея и устните им почти се докоснаха. Нейните се разтвориха малко по-широко. Бе постигнал своето. Изведнъж се отдръпна.
— Щом искаш да усвояваш тънкостите на бизнеса, мога да те назнача като стажантка.
Роуз изправи гръб, смутена и засрамена. Нима щеше да я целуне? Господи, почти се бе случило!
Тялото й я предаваше. По кожата й пълзяха леки тръпки на желание, от които коремът и гърдите й изтръпнаха.
Джейк продължи да говори:
— Честно казано, не зная дали ще бъдеш доволна. Има стотици кандидати. Ще те приема без конкурс, но ще се отнасям с теб както с останалите стажанти. Иначе не би било честно спрямо тях. Трябва да постъпвам като професионалист.
— И аз мога да постъпвам професионално — увери го тя.
— Ще трябва да докладваш на отдела ми. Ще работиш за някого, който работи за мен.
— Устройва ме — настоя Роуз.
— И ще се обръщаш към мен със „сър“ — добави Джейкъб. Стори му се, че видя един мускул на лицето й да трепва. Да, това определено нямаше да бъде приятно за надменна красавица като нея. Но той щеше да изпитва задоволство.