Джейк състави план Роуз да работи близо до него. Искаше да й покаже властта си над един дял от огромната империя. Искаше да я накара да копнее за него.
— Съгласна съм и с това — Роуз отново наведе глава. — Наистина… искам да се уча. Ще ти бъда признателна.
Много й костваше да го помоли за това.
— Тогава всичко е наред — каза Джейк. — Дай ми номер, на който мога да се свържа с теб.
Написа номера си и му го даде.
— Благодаря, Джейк.
— Никакъв проблем, скъпа — отвърна той.
Роуз едва сдържаше гнева си на връщане към Трибека. Беше си купила чудесен апартамент. Имот с просрочена ипотека в стара индустриална зона, която не се смяташе за елитна. Струваше само сто и петдесет хиляди.
В дома й имаше всичко. Първо, харесваше й кварталът. Цените на всички жилища в Манхатън скачаха. Бе убедена, че след няколко години няма да има район, който да не е „на мода“. След още десетилетие дори Харлем щеше да бъде скъп. Наблизо отваряха все повече ресторанти и се нанасяха филмови звезди и топмодели. Всичко вървеше нагоре.
Второ, в някогашния склад имаше завиден простор за един град, в който дори килер струваше повече, отколкото много хора могат да си позволят. Роуз имаше мансарда с огромни прозорци и асансьор, който скърцаше, но работеше. От последния етаж се откриваше изглед към финансовия център.
Множество небостъргачи. Обожаваше ги. Мечтаеше да притежава всичките.
Роуз бе наела строителна бригада за ремонт на жилището си. Не бе поискала нищо трудно изпълнимо и не бяха смъкнали кожата й. Бе поръчала подновяване на мазилката, боядисване на стените в бледокремаво, подмяна на луминесцентните лампи с полилеи и поставяне на подиум, върху който бе сложила голямото си двойно легло и мароканска пътека. Бе вложила малко повече пари в ремонта на кухнята, но луксозната кухня и баня повишаваха стойността на един имот. Интериорът бе изискан, модерен и разкошен. Бе подбрала бели мебели, на фона на които се открояваха само няколко цветни петна: кристална ваза с жълти рози, червени шарки на килима и тъмносин диван на златисти райета.
Тук бе нейното убежище.
Както всичко друго, и то бе инвестиция. Ако го продадеше днес, несъмнено щеше да получи двойно повече от цената, на която го бе купила. Роуз бе отвикнала да се ограничава.
Щеше да стане истински имотен магнат. Време бе да започне да живее както подобава.
Двадесет и четвърта глава
— Стая ли търсите? Тук предлагаме само апартаменти.
Роуз погледна администраторката. Изглеждаше на нейната възраст и мляскаше дъвка, докато говореше. Имаше твърде силен грим и нокти на заклета пушачка.
Поне бе облечена с униформа. Състоеше се от грозна жилетка на зелени райета върху масленозелена риза. Роуз забеляза гънки и петна.
Изпита презрение. Бедността не бе извинение за занемарена външност. Роуз бе израснала в бедност, но и двете с майка й винаги се бяха обличали добре.
— Каква е цената? — попита тя.
Днес бе облечена с изтъркани джинси и семпла бяла тениска. Излишно бе да привлича внимание. Перлената огърлица и златният часовник бяха скрити в сейф в апартамента й.
— Петдесет долара. Ако останете и утре, ще се възползвате от специалната ни оферта за уикенда.
— Каква е тя?
— Тридесет и пет.
Момичето направи розов балон с дъвката си и го спука.
— Добре, но ми трябва стая за тази вечер.
— Пушачка ли сте или не?
— Не пуша — отвърна Роуз.
— Как ще платите? Ако е в брой, няма да получите ключ от минибара и телефонна връзка. За това е необходима кредитна карта. Устройва ли ви?
— Разбира се — увери я Роуз и подаде картата си.
— Добре — каза момичето. — Ето ви ключа за минибара, подпишете се тук — сложи пред нея два ключа. — Този е за стаята, номер шестдесет и осем на шестия етаж, асансьорите са ето там. Имате ли нужда от помощ за багажа?
Роуз извърна глава към портиера, който я гледаше похотливо.
— Не, благодаря.
— Приятно прекарване — машинално пожела администраторката и продължи да чете списанието си.
— Не се и съмнявам, че ще бъде приятно — промърмори Роуз на себе си.
Отнесе лекия си сак до асансьорите. Бяха три. Фоайето бе тясно и малко мрачно. Подът бе застлан с овехтял безвкусен килим. Защо някои хора смятаха кафявото и оранжевото за добра цветова комбинация? Стените бяха бели, но с грозни цокли в това съчетание. Много потискащо.
Роуз бе заинтригувана. Имаше големи прозорци. Представи си помещението с изцяло бели стени и семпъл бежов килим. Може би и водоскок. Поддръжката на тези неща бе евтина, а изглеждаха фантастично. Погледна към асансьора, когато пристигна. Беше в цвят металик.