На шестия етаж обстановката бе почти същата. Коридорът й се стори малко тесен. Е, не можеше всичко да бъде съвършено. Застана до прозореца със замърсени стъкла в единия край. Жилищна зона, натоварено движение. Никакъв проблем за това, с което бе решила да се залови. Имаше паркинг, което бе много важно, а отпред — поувехнала трева. Никога нямаше да заприлича на Парк Авеню.
Ключът бе да проучи какво биха искали да видят хората в графа „Цена“. Чистотата и безопасността щяха да бъдат предимство. Не би струвало много да бъде поставена триметрова ограда и портал с охрана.
Ню Йорк бе опасен град. Сигурността бе важна за купувачите на имоти.
Роуз отключи стаята си и затвори вратата след себе си. Беше масивна, с двойна заключалка, верига и шпионка. Тези неща щяха да останат.
Огледа се, затаила дъх от вълнение.
Господи, беше идеално.
Върху издигнат подиум бе поставено огромно легло. Имаше просторен хол с малък бокс. Бе занемарено, както бе очаквала. Боята се лющеше и се въргаляха остатъци от храна, около които навярно пълзяха хлебарки. До прозореца безпомощно бръмчеше голяма муха, а нощното шкафче бе покрито с прах.
Но всичко най-важно бе налице. Седемдесет и пет квадрата, голяма баня, вградени гардероби и светлина от големите прозорци.
Роуз вдигна слушалката на телефона и натисна нула.
— Да?
— Тази стая е малко прашна — каза тя. — Имате ли други свободни?
Усети как администраторката настръхна.
— Почистиха я тази сутрин.
— Искам да се преместя в друга стая — настоя Роуз.
— Не зная дали имаме свободни.
Долови известна враждебност в тона на момичето.
— Не ми се струвате толкова заети. Освен това предпочитам нещо по-голямо.
— Всички стаи са еднакви. Абсолютно — сопна се администраторката. — Освен на последния етаж. Там са по-големи, но са апартаменти за младоженци и нощувките струват няколкостотин долара. Ако желаете, мога да ви настаня в един от тях. Искате ли апартамент за неколкостотин долара?
— Не, благодаря — отвърна Роуз.
— Добре — каза момичето с нескрита досада.
Роуз продължи да оглежда стаята. Пусна чешмата, за да провери налягането на водата. Бе задоволително.
Инстинктът й подсказваше кой имот е ценен. Този бе такъв. Пет минути по-късно грабна чантата си и се върна с асансьора във фоайето.
— Заповядайте.
Остави ключовете на рецепцията.
— Не можете просто да се откажете — сърдито промърмори момичето и хвърли поглед към портиера, за да види дали обвинява нея за това.
— Обслужването е под всякаква критика, а стаите ви са мръсни — каза Роуз. Погледна значката с името й. — Трейси. Никой не е почистил и сменил чаршафите на леглото ми. Завинаги ли искаш да останеш обикновена администраторка?
Трейси я изгледа втренчено.
— Моля?
— Ако не искаш, би могла да дадеш някоя добра идея на шефа си. Например хотелът да се почиства и униформите на персонала да се перат. Така може би ще имате повече клиенти, а ти ще получиш повишение.
— Ще ви таксувам. Не ме предупредихте.
— Няма проблем — намигна й Роуз. — Струваше си.
Обърна се и излезе.
Администраторката я проследи с поглед.
— Чудачка — извика тя.
Роуз се усмихна широко.
На следващия ден се обади на Джордж Бенъм.
— Обмислихте ли идеята за хотела? Тази индустрия процъфтява…
— Не се интересувам от хотелиерство. Можеш ли да уредиш среща със собствениците?
Последва мълчание.
— Достатъчно е да подготвите оферта.
Роуз примигна. Откога Джордж Бенъм се осмеляваше да изразява несъгласие с нея?
— Държа да я направя лично, Джордж.
— Но… но, госпожице Фиорело…
Накара я да изпита раздразнение.
— Не ти плащам да задаваш въпроси, Джордж. Просто ми уреди среща.
Обади й се петнадесет минути по-късно.
— Срещата е на Парк Слоун в Бруклин след половин час.
— Половин час! Не мога да се подготвя толкова бързо. Ще трябва…
— Единствено тогава може да ви приеме. На ваше място бих се чувствал доволен. Освен това, госпожице Фиорело, постарайте се да бъдете изключително учтива.
Спря до кафеникава кооперация само с две минути по-рано. Кварталът бе мизерен, с изпочупени стъкла на някои къщи и боклуци край бордюрите. Сградата, чийто адрес й бе дал Бенъм, бе като остров, с напълно здрави прозорци и преметени стъпала, а колата, паркирана отпред, бе кадилак.
На първия етаж имаше ресторант, италианска гостилница. Роуз потърси входа за стълбището, но не го видя.