В „Ротщайн Риълти“.
Роуз се сети за баща си. Трябваше да му се обади, да гостува на родителите си за вечеря и да си спомни защо прави всичко това. За да не бъде замаяна от Джейкъб. Хищнически поглед, ъгловата челюст и мускулести гърди… не биваше да допуска това да я отклони от верния път.
Той бе арогантно копеле. Щеше да го съсипе.
Двадесет и пета глава
„Няма да издавам колко се радвам“, каза си Попи.
Стоеше в офиса на Джоел Стейн, кротка като слугиня пред господар. Малкият й номер се бе оказал сполучлив. Класическа тактика за проникване в звукозаписната индустрия. Ако се представеше добре на интервюто, щеше да работи за него.
Това бе началото на кариерата й в музикалния бизнес.
— На колко години си?
— На двадесет и една — задъхано отвърна тя. Едва сдържаше доволната си усмивка.
Пръстите му си играеха с касетата на „Силвър Булет“.
— Не учиш ли в колеж?
Попи направи гримаса. Родителите й се бяха опитали да я придумат да кандидатства. Имаше достатъчно висок успех, но не желаеше да пропилее три години от живота си.
— Не. Следването е нещо твърде бавно за мен.
— Ще се наложи да започнеш от дъното.
— Не като секретарка. Аз открих тази група…
— Няма да те назнача за секретарка. Но не и за мениджър.
— Но…
— Не знаеш достатъчно, за да представляваш една група, скъпа. Нямаш понятие от договори, сделки и спонсориране. Може би… може би притежаваш усет за добрата музика. Или ще стигнеш далеч, или ще се откажеш, но и в двата случая трябва да започнеш да се учиш. Разбираш ли? Добре — каза той, без да изчака отговора й. — Как си с математиката?
— Доста добре — разочаровано промърмори Попи.
— Организирана ли си?
— Да — излъга тя.
— Харесваш ли „Грийн Дрегън“?
Попи погледна огромния плакат на „Грийн Дрегън“, една от най-нашумелите групи, лансирани от „Дрийм Мениджмънт“. Бяха здрави, твърди и мултиплатинени. Отдавна си падаше по вокалиста им.
— Шегувате ли се? — очите й засияха. — Обожавам ги. Велики са. Невероятни…
— … и са на турне с „Мишън Стейтъс“. Връщаме се при публиката — каза Стейн с лека ирония. — Трябва ми помощник-счетоводител за турнето — взе бейзболната топка с автограф от Сид Фернандес, която стоеше на бюрото му, и й я хвърли без предупреждение. Попи имаше добри рефлекси и с лекота я хвана с лявата ръка. — Наета си, малката.
Доведе групата още същия следобед. Бяха измили косите си и облекли сценичните си дрехи. Очевидно бе, че са нервни, но изглеждаха страхотно.
Кейт я обсипа с благодарности.
— Попи, как бихме могли да ти се отплатим? Ще останем с теб завинаги, ти промени живота ни… Не знаеш откога се мъчим…
С жадни очи огледаха лъскавите офиси на „Дрийм“. Стейн покани Попи да седне, докато чертаеше плановете за бъдещето на групата. Изяви, студийно време, технически подробности.
— Вървете да се подготвите за пробен запис — каза той най-сетне.
Групата се въодушеви.
— Супер! Благодарим ви…
— Толкова сме ви признателни…
— Не можем да повярваме…
— Благодарете на Попи — каза Стейн. — Тя ви откри.
Веднага подписаха договорите за мениджмънт. Щом излязоха от офиса, Стейн се обърна към нея.
— Имаш ли международен паспорт?
Тя кимна.
— Добре. Турнето е във Франция. Утре заминаваш.
Родителите й настояха да я откарат до летището.
— Не се безпокой, мамо, всичко ще бъде наред — увери Попи майка си.
— С онези наркомани и пънкари — завайка се тя.
— Попи, просто отказвай. Ако ти предлагат наркотици, не си длъжна да ги вземаш. Мога да ти уредя страхотна работа в „Артемис Студиос“ — добави баща й.
— Слушайте, няма да направя нищо опасно. Напоследък звукозаписният бизнес е чист. Всички пият само вода и си лягат рано — Попи слезе от колата и взе червените си чанти. — Няма за какво да се тревожите. Честна дума. Обичам ви и двамата.
Целуна родителите си и забърза към входа. На раздяла винаги се просълзяваше, а и навярно носът й бе пораснал с няколко сантиметра…
— Добре дошли на борда на „Континентал“ — каза една от стюардесите. — 4 F? Ето там.
Не откъсваха очи от нея. Навярно се чудеха коя е. Кинозвезда или нещо подобно? Не им се струваше позната, но бе облечена с черно кожено яке и панталони, които прилепваха към високото й стройно тяло, и имаше буйни гарвановочерни коси. Попи бе боядисала косите си и ги бе оставила да растат в естествения им цвят.
Изглеждаше като модел от рок видеоклип. Фланелката на „Металика“ бе последната капка. Но явно тези жени искаха да обслужват богати бизнесмени, а не някаква тийнейджърка с кожени дрехи и капси.