Това бе името на спонсора.
— Не, от „Дрийм“.
Попи му подаде ръка. Той не я хвана.
— Онзи идиот Джоел. Изпратил ми е някакво хлапе — изгледа я с пренебрежение. — Ти си момиче.
— Наблюдателен сте — отбеляза тя.
— Не приемам жени в екипа.
— Жалко — каза Попи. — Какво искате да правя? Казаха ми, че ще бъда помощник-счетоводител.
Рич й подаде някакви пликове.
— Дай на групата днешния им дял. И ни донеси кафе.
Попи осъзна, че би трябвало да очаква тази враждебност. На път всички бяха изнервени, нали? Това бе част от рок културата. Първо се зае с кафето.
— Страхотно — обади се един от партньорите му. — Ще си имаме сервитьорка.
Не отвърна на тази реплика. „Въоръжи се с търпение“, каза си тя. Важното бе, че ще се срещне с музикантите. Развълнувана, грабна пакетите, пълни с банкноти от по сто франка, и се отправи към оградената с платнища зона с надписи „Само за групата“. Приличаше на палатка за градинско парти. Отвън стоеше охранител. Явно дори лица с ламинирани карти нямаха достъп.
Попи бе залепила плакати на „Грийн Дрегън“ на вратата на гардероба си. Блейз, вокалистът, имаше буйни тъмноруси коси и бе един от първите й идоли. Харесваше и Дрейк, басиста. Блейз, Дрейк, Тони и Марк. Четиримата бяха добре известни сред рокерите, които пиеха „Джак Даниелс“ в клубовете, и страстните тийнейджърки от цяла Америка. А сега тя работеше за тях.
Попи сдържа усмивката си. Трябваше да ги накара да я приемат сериозно. Бе навлязла в мъжка територия. Държеше да създаде впечатление на суперпрофесионалист.
— Не можеш да влезеш тук — каза пазачът. Беше американец, явно пътуващ с групата.
Попи показа картата си. Той поклати глава.
— Изпраща ме Майк Рич. Нося нещо за момчетата — обясни тя.
Охранителят се усмихна.
— Още една, а? Заповядай, сладурче.
Попи влезе в заграждението и застина.
Пет-шест красавици с разкопчани сутиени бяха наобиколили музикантите. Веднага позна Блейз. Стоеше прав, със смъкнати до коленете панталони, докато опитно момиче, чието лице не се виждаше, умело го обслужваше.
— Какво чакаш, малката? Поразхвърляй се — каза Марк.
Попи изпищя. Обърна се и побягна по тесния коридор от плат към главното бек стейдж помещение. Лицето й бе червено като домат и цялото й тяло гореше от срам. Връхлетя в продуцентския офис. Щом я видяха, мъжете избухнаха в смях.
— Мръсник! — просъска тя срещу Рич.
— Нима ще й позволиш да ти държи такъв тон? — каза партньорът му, който бе подхвърлил репликата за сервитьорката. Имаше натрапчив британски акцент.
— Кой сте вие, по дяволите? — изръмжа Попи.
— Лио Рос. Тур мениджърът — равнодушно отсече той.
— О… — промълви тя. Това я накара да успокои топката. На път тур мениджърът се считаше за бог. Той командваше парада. „Но също е назначен от ръководството на компанията и може да бъде уволнен от него“, напомни си Попи.
— Какво, ще плачеш ли, сладурано? — попита Рич. — Казах ти, на път няма място за жени. Защо не се качиш на някой самолет и не се прибереш у дома? Ще спестиш на всички ни доста главоболия.
— Тук съм, защото ме изпраща Джоел Стейн — каза Попи, полагайки усилия да се успокои.
— И ще звъннеш да му се оплачеш от големите лоши момчета в екипа? — попита Рос.
— Мога да се справя с положението — каза Попи. — Разбира се, не гарантирам, че няма да се изплюя в кафето на Майк, преди да му го поднеса.
Другите мъже се засмяха на тези думи.
— Защо не ми възложите някаква работа? Сигурно има куп досадни задачи, с които на вас не ви се заема — обърна се тя към Майк.
Той все още бе намръщен, но бе успяла да накара Рос да се усмихне. Сви рамене.
— Да я оставим, докато се издъни — предложи Рос.
— Няма да издържи дълго — увери го Рич. Погледна Попи. — Добре, малката. Намери Джак Реми, той е спонсорът. Помоли го да ти даде сведения за последните разходи и ги донеси тук. Внимавай да не загубиш нещо. После се обади в хотела на бандата и поискай сметката за снощи. Има оплаквания от момчетата, а Тони отказва да плати пет хилядарки обезщетение. Погрижи се за това.
— Добре — каза Попи. Поне щеше да свърши нещо. Пое си дъх. — Добре.
Излезе, преди да си направят друга жестока шега с нея.
Опита се да си припомни указанията, които й бе дал Джоел.
— Групите получават процент от нетната печалба. Счетоводството по време на турне се състои в установяване на приходите от продажба на билети, изваждане на разходите на спонсора и изчисляване на процент от нетните приходи. Нашият процент е деветдесет.
— Това е много.
Не й обърна внимание.