— Но камериерките ми няма да чистят онова…
— Ако ги призова в съда и ги попитам дали сте ги молили да почистят повърнатото, какво ще кажат? — усмихна се Попи. — Дайте ми имената им и лично ще уредя да получат толкова щедри премии, че с удоволствие ще свършат работата — посочи към семейната му снимка. — Имате две прекрасни дъщери. Ще бъдат ли на концерта довечера?
— Не можах да се снабдя с билети — въздъхна той.
— Ще се погрижа за това — увери го тя, разтапяйки се от любезност. — Няма нужда да си създаваме неприятности, Monsieur. Две хиляди, групата остава, а аз лично се обаждам на шефа на компанията ви с прочувствени хвалби колко сте били отзивчиви, предоставям ви петстотин за премии на персонала и придружавам дъщерите ви и приятелите им до концерта като гости на групата. Трудно е с деца тийнейджъри, нали? Само помислете, Monsieur, какъв герой ще бъдете и в техните очи, и в тези на шефа си.
Отвърна на усмивката й.
— Много сте убедителна, mademoiselle.
— Знаех си, че ще проявите разбиране — Попи докосна компютъра му. — Бихте ли написали сметката?
Върна се до стадиона с четири въодушевени французойки на задната седалка на таксито. Придружи ги до бек стейдж вратата, остави ги в общото помещение за гости и продължи в полумрака към продуцентския офис. Майк Рич не беше там, но откри Лио Рос.
— Проблемът е решен — спокойно каза Попи.
Рос грабна листа от ръцете й и го прегледа.
— Ще те разцелувам — каза той.
Попи се усмихна широко.
— Не, благодаря.
— Дайте път, дайте път — нареди мъжки глас по пращящата радиостанция.
— Лио…
Попи се отдръпна. „Грийн Дрегън“ влязоха през кордон от страховити бодигардове с телосложение на горили. Мъжете около тях крещяха по радиостанциите си, сякаш охраняваха президента на Съединените щати. Попи се изчерви.
— Виж ти кой е тук — каза Марк с прочутия си английски акцент. Всички от групата я зяпнаха. — Пискалото.
— Избяга от нас, но теб явно те е харесала — засмя се Блейз. — Предпочита по-възрастни мъжкари, а?
— Момчета, Попи работи за Джоел — спокойно каза Лио.
— Не знаех, че Джоел си пада по жени — засмя се Тони.
— Тя е новият счетоводител. Ще помага на Майк.
Дрейк я изгледа недоверчиво и понечи да каже нещо, но Лио не му даде възможност.
— Нали знаете за онова недоразумение в хотела?
— Не ми напомняй отново, приятел — промърмори Тони с глуповато изражение. — Само няколко телевизора.
— Искаха пет хилядарки обезщетение.
— Седем — поправи го Попи.
Лио я стрелна с поглед.
— В лири, кукло.
Разбира се, те бяха британци.
— О, да — промълви тя.
— Мацето си го бива, а? — отбеляза Блейз.
— Няма да получат шибаните пет хилядарки, да си гледат работата — каза Тони, явно вбесен.
— Няма да се наложи.
Лио му подаде разпечатаната сметка. Попи затаи дъх, докато чакаше да прочете цифрите. На лицето му се появи доволна усмивка.
— Хиляда лири.
— За цялата банда, не само за теб, Тони.
— Как го е уредил Майк?
— Не Майк. Дължите го на Попи.
Останалите от групата, които следяха разговора, отново приковаха погледи в нея. Настъпи мълчание.
— Надявам се, че сте доволен, господин Уотсън — запелтечи тя.
— Господин Уотсън! — засмя се Тони. — Наричай ме Тони, скъпа. Страхотна си. Добра работа си свършила.
— Да, браво — присъедини се Дрейк.
Другите кимнаха. Попи се почувства така, сякаш бе спечелила златен олимпийски медал.
— Все пак искам да видя циците ти — каза Марк.
Тя застина, несигурна какво да отвърне. Но музикантите избухнаха в смях и усети как напрежението се разсея. Марк я шляпна отзад.
— Добре дошла на борда.
По време концерта гледаше отстрани, в полумрака, как музикантите притичват от единия край до другия, а роудитата се втурват зад тях. Техникът за ударните бе приклекнал до стойката и от време на време нагласяше нещо, а осветителите проверяваха огромните цветни прожектори. Бе виждала сцени и преди, когато свиреше на бас, но не можеха да се сравнят с това. Бяха тесни подиуми в малки задимени клубове, с шепа тийнейджъри за публика и пращящи тонколони. А тук, тук беше…
Попи притисна ръце към гърдите си. Тук беше раят.
Навън вече бе тъмно. На екран сияеше познатото лого на „Грийн Дрегън“. Имаше повече лампи, отколкото на Таймс Скуеър. Саундът бе мощен, богат и плътен. Лятното небе на Франция имаше цвят на индиго, но светлината на прожекторите закриваше звездите.