— Ммм, много добре — Хелън огледа тоалета й, черен панталон, чудесно късо горнище от коприна, върху което бе разпуснала черните си коси, и чифт висящи сребърни обици. — Жалко, че ще те интервюират по радиото, а не по телевизията. Изглеждаш страхотно. Готова ли си?
— Винаги ще бъда — увери я Дейзи. Цяла сутрин разговаря с отегчени репортери от клюкарски списания и „Ивнинг Стандард“, които непрекъснато задаваха въпроси за интимния й живот.
— Това допада ли на мъжете, с които се срещате?
— Възбуждащо четиво, а?
— Джейсън е привлекателен мъж, нали? Кой е прототипът?
Дейзи се постара да не издава раздразнение, но заяви:
— Не желая да обсъждам личния си живот.
Това не ги възпря.
— Предлагай им нещо, което биха могли да цитират — просъска Хелън. — Кажи „Прочетох го в «Козмо», това е историята ми и ще се придържам към нея“.
— Добре — отвърна Дейзи и положи усилие да се овладее.
Следобед отидоха с такси до радиото. Регистрираха се на рецепцията и получиха малки ламинирани значки с надпис „Гост“, след което Хелън я отведе с асансьора до лабиринт от коридори, който приличаше на училищен и вътре се долавяше същият мирис. Последва сюрреалистичното приключение да бъде интервюирана „чрез радиомост“. Настаниха Дейзи в кабина със слушалки и микрофон. Седеше сама, слушаше предаване на станция в Шотландия или Тайнсайд и трябваше да отговаря на въпросите на невидим водещ. Не бе толкова неприятно, освен че кафето бе воднисто и в пластмасови чаши. Не бе успяла да си почине от сутрешните интервюта, когато я откараха в радио „Макс, 96.3“ в Кемдън.
— Това е най-значимата изява, която успяхме да ти уредим — каза Хелън. — Предаването на Мът и Джеф. Известно е, слуша се почти в цялата страна, а тази станция се лови и в Оксфорд.
— Зная, преди време я слушах — каза Дейзи малко разтревожено.
Мът и Джеф бяха известни с провокативния си стил на водене, представляваха британското съответствие на Хауърд Стърн и имаха широка публика. Често подхвърляха нецензурни изрази и бяха забавни, но жестоки с много от гостите си.
— Мисля, че ще издържиш, флиртувай само с Джеф. Мът е гей, така че няма смисъл — Хелън забеляза уплашения израз на очите й. — Представи си колко хора ще научат за теб, Дейзи. Те са толкова популярни. Мнозина биха платили, за да бъдат на твое място. Всеки шанс, който получаваш, е важен за книгата.
— Няма да има проблем — каза Дейзи, въпреки че не бе убедена в това.
— Заповядай в леглото ми — каза Джеф.
Дейзи седеше със слушалки на ушите в студиото на Мът и Джеф. Бе украсено с плакати на момичета с разкопчани сутиени, по всяка вероятност не по идея на Мът.
Двете суперзвезди бяха дребнички момчета, с пъпчиви лица и малки подли очи.
— Не, благодаря, приятел. Не си мой тип — отвърна Мът с характерния си писклив смях.
— Прелестна е, нали? Страхотно парче. Искаш ли да позираш пред фотоапарата на Джеф, сладурче? Ще зяпа плаката ти по цял ден.
Дейзи едва се сдържа да не си тръгне ядосана, рискувайки да понесе големи загуби.
— Не, благодаря, Джеф…
— Но сексът е твоя слабост, нали? — Дейзи с ужас го видя да разгръща „Лимоновата горичка“ пред себе си. Отвори на отбелязана страница и започна да чете една от най-горещите еротични сцени. — Супер! Следвала си в Оксфорд, а?
— Не, в университета.
— На това ли ви учат там? Сексуално възпитание?
Явно не бе обърнал внимание на отговора й.
— Не, за това слушах шоуто на Мът и Джеф — отвърна тя.
Не беше го очаквал.
— Значи си била наша почитателка?
— Разбира се. Вие двамата сте майстори на детинския сарказъм. Студентите обожават подобни неща.
— А Дейзи Маркъм е майсторка на секссцените — подхвърли Джеф.
— Е — каза Дейзи, — ако слушателите ви си купят „Лимоновата горичка“, сами ще си съставят мнение.
— Но книгата ти е пълна със секс. Сигурно си сексманиачка. Обзалагам се, че си страхотна в леглото. Защо мислиш, че те поканихме да участваш в това предаване?
— В повечето любовни романи има секс — решително отвърна тя, — защото хората го правят. Очевидно не хора като вас двамата. Другите — приближи се към микрофона. — Жалко, че не можете да видите тези кльощави и пъпчиви мръсници. Вероятно най-вълнуващите сексуални изживявания на Джеф от години насам са били сцените, които е прочел в моята книга.
През стъклената преграда видя Хелън Моксли да я зяпа с ококорени очи. Дейзи предизвикателно погледна водещите, но те, изглежда, нямаха нищо против.
— Охо — каза Мът със задоволство. — Тя има зъби.
— Много пари ли печелиш? — попита Джеф с не толкова нахален тон.