— Намери още един горещ пасаж, прочети го в ефир и ще спечеля още повече — отвърна Дейзи с широка усмивка.
Когато прекъснаха програмата за реклами, кльощавият Джеф стисна ръката й.
— Страхотно! — каза той. — Вдигна рейтинга ни.
Сутрешните вестници бяха пълни с клюки за единственото момиче, осмелило се да отвърне на закачките на Мът и Джеф. През следващите няколко седмици продажбите на „Лимоновата горичка“ за всеки тридневен период скочиха двойно.
— Дейзи, любов моя — каза Фенела, когато й съобщи последните цифри. — Мисля, че се роди истинска звезда.
Тридесет и втора глава
Ето я отново тук.
Беше осем и двадесет сутринта, полъхваше хлад, а Ню Йорк кипеше от енергия след лятната почивка. Покрай нея бързаха мъже и жени с официални костюми и хартиени чашки с димящо кафе. „Малко топлина и доза кофеин за ободряване в началото на деня“, помисли си Роуз. Амбицията витаеше във въздуха.
Голяма част от нея бе в „Ротщайн Риълти“.
Беше шестнадесетгодишна, когато бе дошла тук, за да се добере до Уилям Ротщайн. Шест години по-късно, вече на двадесет и две, помнеше всяка подробност от онзи ден. Дали Уилям Ротщайн все още оглавяваше „Връзки с обществеността“ и отговаряше на телефон 1156?
Сградата никак не се бе променила. Лъскавите гранитни стени на небостъргача все още блестяха на слабата слънчева светлина. Роуз дълбоко си пое дъх и влезе във фоайето.
И то изглеждаше както в спомените й. Мрамор с тънки розови жилки, администраторки с перлени огърлици, персийски килим. Само картините бяха нови, но в същия стил. По всичко личеше, че тук се борави с внушителни суми.
Пред рецепцията се бяха събрали нейни връстници. Бяха около дванадесет, сред тях имаше само едно момиче, с проницателни очи и невзрачна бежова рокля и жилетка. Роуз бе избрала тъмносин костюм „Дона Карън“, с пола до над коляното, обувки с платформи, чифт малки златни обици, лек грим и часовник с кожена каишка.
Бе постъпила лекомислено, като бе отишла при Джейк облечена с „Шанел“. Не биваше да издава благосъстоянието си. Роуз не искаше никой тук да я забележи, преди да постигне това, което иска.
Присъедини се към останалите.
— Здравейте — приветливо им се усмихна тя. — Аз съм Роуз Фиорело.
— Боб Флет — представи се нисък рус хлапак и я изгледа с неодобрение. — Пристигаш последна.
— В осем и двадесет и пет — каза Роуз.
Изражението му не се промени.
— Цепиш секундата, а? Трябва да се регистрираш.
Роуз се придвижи между тях и продиктува името си на администраторката.
— Тъкмо навреме, Роуз — не „госпожице Фиорело“, забеляза тя. — Ще изслушате въведение заедно с останалите стажанти, преди да се явите пред госпожа Томпсън в офиса на господин Уайт.
— Благодаря — сухо каза Роуз.
— Не мога да повярвам, че са назначили и друга кучка — подхвърли един от младежите. Всички се засмяха, освен скромното момиче, което си даде вид, че не ги чува. — Обявили са квота, а?
— Или може би съм по-квалифицирана от вас? — предположи Роуз.
Той завъртя очи.
— Завършил съм в Харвард, сладурче. Едва ли! Приели са те просто за украса. Пазарът на недвижими имоти е като Уолстрийт. Не е игра за момичета.
— Чу ли, че „Ротщайн“ са купили онзи парцел в Хеле Китчън? — попита го Боб Флет.
— Да, хубаво място за кула с места за отдих и паркинг. Страшно искам да бъда там…
Младежите започнаха да си говорят разпалено, без да обръщат внимание на двете жени.
Роуз се обърна към невзрачното момиче.
— Какво те накара да се насочиш към недвижимите имоти? — попита тя.
Момичето смутено се усмихна.
— О, не съм тук, за да се занимавам с недвижими имоти. Ще стажувам в отдел „Личен състав“.
„Нищо чудно“, помисли си Роуз. Компании като „Ротщайн“ натъпкваха жените в този отдел и им поверяваха задачи като разпределяне на дежурства през отпускарския сезон и места за паркиране. Назначаваха по някоя от тях за заместник-началник на „Личен състав“ и понякога на „Връзки с обществеността“ само за добрата репутация на компанията.
Просто за украса.
Студентите продължиха да си говорят, съзнателно изключвайки Роуз. Едва сдържа усмивката си, когато ги чу да си служат със специализирана терминология само за да покажат колко много знаят.
— И ти ли ще бъдеш в отдел „Личен състав“? — попита я скромното момиче.
— Не. Ще работя за Ричард Уайт.
Младежите изведнъж замълчаха.
— За Ричард Уайт? — попита Флет.
— Точно това казах.
— Той е дясната ръка на Джейкъб Ротщайн — със завист отбеляза един от другите.
Роуз примигна.
— И какво от това?