— Какво ли? Не си чувала за Джейкъб Ротщайн? Той е най-изявеният млад търговец на недвижими имоти.
— Новак на годината — каза Флет.
Младежите се засмяха с възхищение.
— Дами и господа — пред тях бе застанал пълничък мъж с елегантен костюм. Изведнъж настъпи мълчание. — Последвайте ме. Преди да започнете работа тук, ще изслушате кратко въведение.
Мъжете тръгнаха в колона. Роуз и другото момиче запристъпваха след тях към асансьорите. Когато вратите се отвориха, момчетата побързаха да се качат заедно с големия началник от „Ротщайн“. Роуз понечи да влезе, но скромното момиче я спря.
— Пълен е. Да изчакаме следващия.
— Но…
Момичето здраво я задържа за ръката, когато Боб Флет натисна един бутон и вратите се затвориха.
Роуз рязко се освободи, обзета от гняв.
— Какво правиш, по дяволите? Да не живеем в Ирак? Нима искаш да вървим две крачки зад тях?
Момичето пребледня.
— Тук не може да се говори така. Миналото лято също бях на стаж. Има консервативни порядки.
— Искаш да кажеш, полова дискриминация.
— Не се гледа с добро око на жени, които проявяват неподчинение. Това не им харесва. Казвам ти го за твое добро — сниши глас. — Миналата година в отдела имаше едно момиче на име Сали. Настояваше да я преместят в отдела за закупувания и… просто я уволниха.
— Разбира се — въздъхна Роуз.
— Не се безпокой, зная къде се провежда въведението. Скоро ще свикнеш с реда тук. Ще ги предразположиш, ако им вариш кафе. Старай се да бъде такова, каквото го харесват, защото са много придирчиви — уверено добави момичето.
— Как се казваш? — попита Роуз.
— Джоан.
Тя натисна бутона за десетия етаж.
— Джоан, ако смяташ себе си за по-низша от мъжете, и те ще гледат на теб така — Роуз й намигна. — Просто съвет.
Джоан я изгледа хладно.
— Добре. Опитах се да ти помогна — суховато каза тя.
Роуз сдържа смеха си.
— Насам.
Вратите се отвориха и Джоан я поведе по коридора. Влязоха в голяма, идеално чиста стая с прожекционен екран, дълга празна маса и редица столове пред нея.
Момчетата вече се бяха настанили. Свободни бяха двете най-неудобни места. Роуз седна на едното и усети как от цялото тяло на Джоан до нея заструи ненавист. След миг влезе мъж, който намали осветлението и застана пред прожекционния екран така, че внушителната му фигура се открои на светлината от апарата.
Роуз затаи дъх.
Беше Уилям Ротщайн.
— Шшт! — просъска Джоан.
— Казвам се Уилям Дж. Ротщайн и съм главен директор на отдел „Връзки с обществеността“ на „Ротщайн Риълти“.
— Добро утро — в хор го поздравиха младежите.
— За нас е чест, господин Ротщайн — тихо изчурулика Джоан.
Роуз не каза нищо. Вече знаеше малко повече за бизнеса. Навярно Уилям не притежаваше талант и затова го бяха назначили за началник на отдел „Връзки с обществеността“. Удобна длъжност. Разбира се, той „ръководеше“ отдела, командваше милион жени, като онази едрогърда секретарка, с която се бе разминала на прага на офиса му.
— Тук сте или защото сте имали голям късмет, или защото сте много упорити — Ротщайн се усмихна на собствената си шега. — Това е една от най-престижните фирми в Ню Йорк, с капитал над милиард долара. Годишният ни оборот е стотици милиони — натисна някакъв бутон с месестия си пръст и на екрана се появиха снимки на сгради. Престижен хотел, небостъргачи и редица луксозни кооперации в Бруклин. — Ще сътрудничите на отговорни лица от компанията, които сключват сделки за такива имоти. Това е невероятна възможност да се учите, за която се бориха стотици кандидати. Вие спечелихте — Ротщайн присви очи. — От вас ще се изисква точност и съвестно изпълнение на задълженията. Ще се обръщате към началниците си със „сър“, освен ако ви бъде наредено друго. В отдел „Личен състав“ ще се пазят сведения за представянето ви и въз основа на тях ще бъде решено дали да останете на работа тук.
Джоан злобно изгледа Роуз.
— В момента „Ротщайн“ е в процес на разрастване. Много от новите ни сделки се оказват изключително печеливши — лекторът превключи още няколко кадъра и спря на лъскав небостъргач. — Това е най-успешната от тях за последните пет години. Когато бе извършена покупко-продажбата, донесе на компанията дванадесет милиона печалба след данъчно облагане.
Роуз втренчи поглед. Позна изображението на екрана. Беше сградата, в която се бе намирал магазинът на баща й „Прочутите деликатеси на Пол“. Сега представляваше внушително корпоративно здание на „Старбъкс“.
— Така — Уилям Ротщайн изключи апарата и усили осветлението. — Помнете, че само двама от вас ще бъдат назначени за постоянно. А сега, да се залавяме за работа.