— Не беше нужно да идваш дотук, Джейкъб. Можеше просто да се обадиш и аз щях да се кача при теб.
Уайт се разтапяше от раболепие.
Джейк освободи ръката си.
— Виждам, че при теб има стажантка, Ричард.
— Какво? А, да — бузестото лице на Уайт се обърна към Роуз с гримаса на раздразнение. — Излез. Не виждаш ли, че господин Ротщайн е тук. Ще говорим за бизнес.
Роуз се изчерви от ярост.
— Всичко е наред. Наминах, за да се уверя, че всичко е наред. Роуз Фиорело е специално избрана за стажантската програма лично от мен.
— Чудесно, благодаря… — каза тя.
Уайт втренчи поглед в нея. Роуз с неохота добави:
— … сър.
— Аха — каза Уайт, явно разбрал как стоят нещата. Ротщайн искаше момичето за себе си и той трябваше да отстъпи. — Роуз ще свикне, радвам се, че ще работи в нашия отдел, Джейкъб.
— Добре. Нали ще я въведеш в работата, Ричард? Искам да добие ясна представа какво вършим тук. Лизинги, продажби и всичко останало.
Джейкъб хвърли поглед към нея. Изглеждаше толкова прелестна с официалния бизнес тоалет. И очевидно й бе ужасно неприятно да го нарича „сър“. Никога не се бе наслаждавал на властта си повече, отколкото сега.
— Хм, разбира се, Джейкъб. Цялостна основа — Уайт едва сдържаше гнева си. — Естествено, ще изпълнява и обичайните стажантски задължения, нали? Подреждане на документация, такива неща?
— Разбира се. Както всички останали кандидати — сериозно каза Джейк.
— Добре — Уайт се обърна към Роуз. — Отиди да ни направиш две кафета. Без захар. Мери-Бет ще те заведе до кухнята.
„Дишай дълбоко“, каза си Роуз.
— Заповядайте, сър — каза тя, когато поднесе кафето на Уайт. С Джейк бяха седнали на столовете пред бюрото и разговаряха. — И за вас, сър.
— Благодаря, Роуз.
Джейк пое чашата и изпита задоволство, когато тя се наведе и прекрасните й гърди се доближиха до лицето му, а онези вълчи очи сведоха поглед. „Сигурно за да скрие, че ме желае“, помисли си той. Очевидно бе, че е готова да го разкъса. Естествено, първо щеше да я поизмъчи. Докато бе в кухнята, ясно бе дал на Уайт да разбере, че не бива да я докосва. Нямаше търпение да види на какво е способна.
Искаше да изпробва нещо радикално в компанията и му трябваха хора с радикално мислене, за да й вдъхнат живот. Може би тя бе един от тях.
Джейк знаеше, че Роуз притежава страхотен инстинкт. Беше й нужен само известен опит. Но не виждаше пречка да я подразни малко в началото.
Искаше Роуз Фиорело да изгаря от копнеж за него. Когато най-сетне я вкараше в леглото си, сама щеше да го моли да задоволи страстта й.
— Чудесно кафе — каза той, след като отпи глътка.
Страните на Роуз пламнаха.
— Роуз, секретарката ми Мери-Бет ще те разведе из отдела — каза Уайт. — Ще й помагаш с документите и копирането.
— Да, сър — смирено каза Роуз.
Излезе и тихо затвори вратата след себе си.
— … И така, вчера успях да уредя четиригодишно споразумение с Елисън Броудкастинг…
— Да, чух — „всичко, което става в тази компания, ми е известно“, помисли си Джейк. — Това е страхотно. Добра работа, Ричард. Но не искам да товариш Роуз твърде много. Не губи времето й с досадни чиновнически задължения. Нека понякога подготвя документи, но искам да се учи. Ако има проблеми, обади ми се да ги разреша.
— Да не върши чиновническа работа? — примигна Уайт. — Да не би да искаш да й поверявам истински сделки? Каква е тя, смяташ я за изключителна?
— Всъщност да — Джейк присви очи. — Приятели сме. Ще се справиш ли с това, Ричард? Ще ми направиш ли тази услуга, или предпочиташ Роуз да работи пряко за мен?
— Не! Разбира се, че не — запелтечи Уайт. — С радост ще го направя за теб, Джейкъб, винаги съм на твоите услуги…
— Добре, приятел — каза Джейк. — До скоро.
Когато излезе, Роуз стоеше наведена до секретарката, която й изнасяше лекция по боравене с документация. Двете се изправиха и настъпи почтително мълчание.
— Довиждане, Роуз — нехайно каза Джейк.
— Довиждане, господин Ротщайн — промълви Роуз.
Мери-Бет я смушка в ребрата.
— Нищо — снизходително каза Джейк. — Може да ме нарича „господин Ротщайн“.
Докато вървеше по коридора, тихо се засмя под носа си. Сякаш усещаше как яростният поглед на вълчите й очи го пронизва откъм гърба.
Тридесет и трета глава
Беше мразовито.
В Ню Йорк всичко бе голямо, включително и студът. Зимата бе сковала Манхатън и върху сивите купчини сняг и почернелия лед се сипеха нови снежинки. Общинските опесъчаващи машини едва смогваха. Студеният вятър свиреше в стъклените каньони на Трибека, а на изток се пропукваше слаба и бледа зора.