Тег преглътна някаква горчива буца в гърлото си.
Дънкан не можеше да бъде добре пазен в кийпа — продължи да се убеждава.
Беше напълно вярно.
Лусила дълго бе нервничила през първия ден, прекаран под животозащитното покривало, пазещо ги от наблюдателните прибори на евентуални преследвачи от въздуха:
— Трябва да се обадим на Тараза!
— Веднага щом е възможно.
— Какво ще правим, ако нещо стане с теб? Искам да знам целия план за бягството.
— Ако ми се случи случка, не ще можете да следвате пътя на Патрин. Просто няма време, за да го поеме паметта ти.
През този ден Дънкан почти не взе участие в разговора. Гледаше ги мълчаливо или придремваше, разбуждайки се с гневна неприязън в очите.
На втория ден, прекаран отново под защитното покривало, момчето ненадейно попита Тег:
— Защо искат да ме убият?
— За да осуетят планираното от Сестринството за тебе.
Дънкан погледна към Лусила и попита:
— Какво са планирали?
След като тя не отговори, момчето отбеляза:
— Разбирам, че знае, но аз трябва да завися от нея. От мен се очаква да я обичам!
Според башара Лусила доста добре прикри обзелия я смут. Очевидно плановете ѝ по отношение на гола̀та се бяха объркали, а последователността им бе напълно разрушена от сегашното бягство.
Поведението на Дънкан подсказваше и друга възможност — не можеше ли гола̀та да бъде прикрит Прорицател? Какви допълнителни способности бяха заложили в него лукавите тлейлаксианци?
Когато нощта припадна в пущинака за втори път Лусила изригна в нападки:
— Тараза ти нареди да възстановиш изначалните му спомени! Възможно ли е да го направиш тук?
— Ще стане, когато стигнем до убежището.
През същата нощ вниманието на смълчания Дънкан бе необикновено изострено. В него се долавяше нов прилив на енергия. Беше чул!
Нищо лошо не трябва да се случи с Тег — мислеше той. — Каквото и където да е убежището, башарът трябва да стигне до него жив и здрав. Тогава ще знам!
Не беше сигурен какво ще узнае, но вече имаше пред себе си цел, за която си струваше да положи всички усилия. Пътуването из пущинака трябваше да го изведе до целта. Спомни си как бе гледал дълго от кийпа към тукашните места с желанието да броди волно из тях. Стремежът му към онази пълна свобода бе изчезнал. През дивите пущинаци минаваше само пътят към нещо много по-важно.
Лусила, останала последна в колоната през тазнощния преход, си заповяда да бъде спокойна, но и нащрек. Както и да приеме онова, което не можеше да промени. В кътче от съзнанието ѝ стояха дълбоко врязани заповедите на Тараза.
„Бъди винаги близо до гола̀та и изпълни задължението си, когато дойде времето.“
Крачка по крачка стъпките на Тег отмерваха километрите без промяна на темпото. Вървяха четвърта нощ. Според преценката на Патрин преходът им до целта щеше да запълни тъкмо четири нощи.
И каква цел само!
Планът за бягство и спасение при извънредни обстоятелства бе изграден около едно откритие на помощника от тийнейджърската му възраст. Все още Гамму криеше много тайни. В паметта на Тег имаше доста бели полета за този свят. В отдавна отминалите времена на Империята тукашните места бяха феодално владение на Харконите.
Той си спомни думите на Патрин:
Преди два дни отидох до мястото, за да го проверя лично. Нищо не се е променило. Все още съм единственият човек, стъпвал някога там.
Какво те кара да бъдеш толкова сигурен?
Когато си тръгвах от Гамму преди години, взех някои предохранителни мерки с малки уловки, които друг човек нямаше да забележи. Нищо не е помръднало.
Харконска не-сфера, така ли?
Много е стара, но помещенията ѝ са непокътнати и използваеми.
— Ами храна, вода…
— Има всичко, което може да ти потрябва; складирано е в сандъци из неентропните хранилища във вътрешните отсеци.
Тег и Патрин съставиха подробни планове, като се надяваха никога да не им се наложи да ползват убежището при извънредни обстоятелства. За всеки случай помощникът му описа в детайли тайния път до своето откритие от детството.
Лусила тихо изпъшка зад него, препънала се в някакъв корен в тъмното.
Трябваше да я предупредя — помисли той. Дънкан го следваше, воден най-вероятно от звука на движенията му. Докато Лусила не по-малко вероятно, бе насочила вниманието си към лични дела и мисли.
Каза си, че удивителната ѝ прилика с Даруи Одрейди не бе никак случайна. Когато двете жени застанаха една до друга в кийпа, той забеляза и разликите, произтичащи най-вече от нееднаквата им възраст. Младостта на Лусила видимо си личеше в по-плътната подкожна тлъстинка и заоблените черти на лицето. Но гласовете им! Тембър, произношение, нехармонични модулации — всичко с познатия печат на говорните превземки от богатия арсенал на бене-гесеритките. Почти невъзможно би се оказало да се долови разликата между двете при беседа на тъмно.