— Всеки, направил връзка между Ракис и Дар-ес-Балат — отвърна башарът.
— Ако мислите, че се забавляваме, обърнете внимание на неотложните потребности на играта — Лусила се завъртя на пета към него. — А ти не изпълни заръчаното от Тараза!
— Грешиш! Направих го точно по дадените ми от нея заповеди. Аз съм нейният бащар; забравяш колко добре ме познава.
Светата майка замълча, разтърсена от мисълта за фините похвати на Тараза, откроили се в съзнанието ѝ…
Ние сме само пионки!
Колко голямо беше демонстрираното от старшата майсторство при всяко разместване на фигурите! Не се почувства унизена, когато осъзна, че е пионка. Идеята беше отглеждана и възпитавана във всяка света майка в Сестринството. Дори Тег го знаеше. Не, никакво унижение. Внезапно съзнанието на Лусила се оказа изпълнено с нов обем представи за реалното състояние на нещата. Почувства страх от думите на башара. Твърде повърхностна беше досегашната ѝ представа за силите, в чието поле се оказаха впримчени те. Сякаш дълго време бе наблюдавала единствено повърхността на бурна река, преди да зърне скритите отдолу движения. Сега се усети носена от неумолимо течение, от залял я отвсякъде поток, нужен ѝ, за да осъзнае смайващата истина: Пионките са заменими.
С вярата си в необичайното, в абсолютните дадености със зърнест строеж, стигате до отричане на движението, дори на еволюционното такова! Докато съзнанието ви продължава да бъде обхванато от идеята за зърнесто устройство на вселената, вие сте слепи за това. Но с промяната на нещата вашата абсолютна вселена изчезва, става недостъпна за самоограничаващите се възприятия. Вселената вече е отвъд.
Тараза допря длани до слепоочията си точно пред ушите и ги притисна към главата. Дори пръстите ѝ чувстваха умората вътре. Кратко примигване отпусна клепачите и тя потъна в релаксационния унес. Ръцете бяха центърът, събрал всички усещания за телесно присъствие.
Сто сърдечни удара.
Беше го практикувала още от детска възраст, усвоено като едно от първите умения на Бене Гесерит. Точно сто удара на сърцето. Дългогодишната практика научи тялото ѝ да ги отброява автоматично, с някакъв извънсъзнателен метроном.
Когато отново отвори очи, почувства по-добре главата си. Надяваше се на поне още два часа работа, преди изтощението да я завладее напълно. Стоте удара на сърцето през досегашния ѝ живот сигурно бяха осигурили допълнително цели години будуване.
Тази вечер обаче мисълта за стария номер принуди спомените ѝ да полетят като по спирала назад във времето. Видя се още дете в спалното помещение със сестрата-проктор, която обикаляше по пътеката между леглата, за да провери дали всички вече спят в леглата си.
Нощният проктор сестра Барам.
От години Тараза не си бе спомняла нейното име. Сестра Барам беше ниска и пълна — неуспяла света майка. Нямаше никаква видима причина, но сестрите-медици и техните доктори Сук бяха открили нещо в нея.
Не ѝ бе предоставена възможност да направи дори опит за преминаване през агонията на теста с подправката. Самата тя имаше достатъчно ясна представа за своя дефект, открит още в пубертета — периодичен нервен тремор, появяващ се при заспиване. Очевиден симптом на нещо по-сериозно, станало причина за стерилизирането ѝ. Именно треморът бе я принудил да будува през нощта. Назначението за надзорник в спалното помещение изглеждаше напълно логично.
Да, имаше и други слабости, неоткрити от началниците ѝ. Някое събудило се дете, дошляпало сънено в умивалнята, я подмамваше за полугласен разговор. Наивните въпроси в повечето случаи заслужаваха и наивни отговори, но понякога сестра Барам споделяше полезни неща. Именно тя бе научила Тараза да релаксира.
Една сутрин момиче от по-старшата група бе намерило сестрата мъртва в умивалнята. Треморът на нощния проктор наистина се оказа симптом на дефект с фатален завършек — факт, важен преди всичко за сестрите-експерти по целенасочено размножаване и безкрайните им отчети.
Барам беше първият мъртвец, видян от Тараза. (В Бене Гесерит имаше установена практика на пълно „солово обучение за смъртта“ след преминаването на доста дълъг период от стажа на послушниците.) Тялото на сестрата бе открито паднало под умивалника; дясната ѝ буза беше притисната към кахления под, а лявата ръка държеше водоотводната тръба под мивката. Очевидно бе направила опит да се надигне, но смъртта я бе застигнала в същия миг, запечатвайки последното ѝ движение също като на насекомо, застинало в късче кехлибар.