Постепенно премина на забавено дишане, изключи сетивата си и остана в междинното състояние преди заспиване.
Сънят отказваше да я споходи.
Изпълни цялата надлежна процедура, ала той не идваше.
Лежа дълго време, докато накрая осъзна невъзможността да заспи по свое желание, независимо от всички техники, които бе използвала. Трябваше да остави време на преходното състояние да свърши възстановителните си функции. Междувременно механизмът в мозъка ѝ продължаваше да тиктака.
Никога не бе смятала ракианското жречество за основен проблем. Попаднали завинаги в религиозна зависимост, жреците можеха да бъдат манипулирани с помощта на религията. Те гледаха на Бене Гесерит преди всичко като на сила, способна да укрепи догмата им. Нека продължават да мислят по същия начин. Примамката щеше да действа и в бъдеще.
Проклетникът Майлс Тег! Никакъв знак от три месеца, а и нито една добра вест от Бурзмали. Обгорена земя и следи от излетяла не-сфера. Къде бе отишъл Тег? Може би гола̀та беше вече мъртъв. Башарът никога не бе постъпвал по такъв начин в миналото. Старата сигурност. Ето защо го бе избрала. Вярата в него, военните му умения и приликата му с дук Лето — всичко съзнателно подготвено.
Тег и Лусила — идеалният отбор.
Дали гола̀та е с тях, ако все още е жив? Може би вече се намираше в ръцете на тлейлаксианците? Вероятно ли бе нападение от страна на Разпръскването? Много неща можеха да се случат. Вярата в старата сигурност… Но тя мълчи. Беше ли послание мълчанието? Ако е така. какво искаше да каже?
След двойната загуба на Шуонгю и Патрин събитията на Гамму намирисваха на заговор. Възможно ли е Тег отдавна да е бил подставено лице на враговете на Сестринството? Изключено! Цялото му семейство беше гаранция срещу подобни съмнения. Дъщеря му и другите близки у дома също бяха озадачени не по-малко от останалите.
Нито дума цели три месеца.
Бдителност. Самата тя бе предупредила башара да вложи цялото си внимание за опазването на гола̀та. Тег бе съзрял сериозната опасност, скрита на Гамму. Последните отчети на Шуонгю го потвърдиха.
Къде би могъл да е отведен гола̀та?
Как се бяха сдобили с не-кораб? Може би заговор?
Мислите на Тараза продължаваха да кръжат около неизчезващите съмнения, загнездили се дълбоко в нея. Какви ги вършеше Одрейди? Кой заговорничеше с комендантката? Може би Лусила? Те двете се бяха видели за пръв път при кратката им среща на Гамму. Ами ако не е така? Кой ли се бе привеждал до Одрейди, за да дишат заедно натежал от шепот въздух? Защо да се вярва на новоизлюпената комендантка при пълното мълчание от нейна страна? Предаността на Лусила никога не е била подлагана на съмнение. Впрочем и двете изпълняваха безупречно исканото от тях. Но така биха постъпили и заговорници.
Факти! Само за факти жадуваше сега тя. Леглото под нея изскърца и изключването на сетивата ѝ се разпадна под едновременния натиск на грижите и шума от собствените ѝ движения. Тараза решително се настрои за още едно релаксиране.
Релаксиране, последвано от сън.
В замъгленото от преумората въображение прелитаха и се стрелкаха кораби от Разпръскването. Изгубените някога се завръщаха на неизброими не-кораби. Оттам ли бе намерил своя и Тег? Можеше да го стори спокойно и на всяко друго място. Тя се опита да брои въображаемите летателни апарати, които обаче се оказаха доста отдалечени един от друг, за да доведат след себе си съня. Неподвижно лежащата старша майка почувства как обсебващата я тревога изостря вниманието ѝ.
Най-дълбоките пластове на съзнанието упорито се опитваха да разкрият нещо. Изтощението бе блокирало линията за. връзка, но сега… Седна на леглото, разбудена напълно.
Тлейлаксианците поддържаха делови отношения с хората, завърнали се от Разпръскването. Както с развратните почитаеми мами, така и с дошлите обратно от Бене Тлейлакс. Долавяше контурите на един и същ проект зад случващото се. Никога Изгубените не се завръщаха, водени само от просто любопитство към изначалните си корени. Стадното желание за повторно обединение на цялото човечество не беше достатъчно само по себе си, за да ги поведе обратно. Очевидно почитаемите мами идваха, водени от мечтата си за установяване на надмощие и пълно завоюване на тукашния свят.
Ами ако тлейлаксианците, потеглили някога с Разпръскването, не са отнесли със себе си секретната технология на аксолотловите резервоари? Възможна ли беше друга причина? Меланжът. Оранжевооките курви очевидно ползваха неподходящ заместител. Може би людете от Разпръскването не бяха разрешили загадката. Те трябваше да знаят за аксолотловите резервоари и да сторят всичко възможно за възстановяването им. Но ако не успееха, оставаше подправката!