Започна да обмисля последната възможност за развитие на нещата.
Някога Изгубените са привършили до шушка меланжа, взет от предците им, тръгнали с Разпръскването. Какви други източници имаха? Червеите на Ракис и порочната школа Бене Тлейлакс. Курвите не биха се осмелили да разкрият същинските си интереси. Предшествениците им са вярвали, че червеите не могат да бъдат преселени на друго място. Възможно ли е все пак да са намерили подходяща планета? Възможно е, разбира се! А защо не и да са започнали да се пазарят с тлейлаксианците, просто за отвличане на вниманието. Ракис би трябвало да е истинската им цел. Ако ли не — щеше да е вярно противоположното.
Преносимо богатство.
Беше се запознала с отчетите на Тег за струпалото на Гамму богатство. Някои от завърналите се разполагаха с машини за сечене на монети и други ценни предмети, подходящи за плащания и размяна. Различните видове банкова дейност го доказваха несъмнено.
Каква по-силна валута можеше да има от подправката?
Да, богатство. Така беше, разбира се. И каквито и да бяха чиповете, наддаването бе вече започнало.
Тараза долови шум от гласове до вратата. Послушницата на стража спореше с някого. Говореше се тихо, но чутото от старшата майка бе достатъчно, за да изостри до краен предел вниманието ѝ.
— Нареди да я събудим по-късно преди обяд — протестираше стражата.
Някой каза тихо:
— Тя лично ми заповяда да ѝ докладвам веднага, щом се върна.
— Повтарям, че е много уморена. Трябва…
— Трябва да бъде изпълнена заповедта ѝ! Кажи ѝ, че съм тук!
Тараза седна и провеси краката си през ръба на леглото. Стъпалата ѝ докоснаха пода. О, богове! Как жестоко я боляха коленете. Стана ѝ неприятно и от факта, че не успя да разпознае по шепота човека, който спореше със стражата.
За чие завръщане… Бурзмали, разбира се.
— Будна съм! — извика тя.
Вратата само се открехна и послушницата се показа едва-едва през тясната пролука:
— Старша майко, Бурзмали се е върнал от Гамму.
— Пусни го веднага! — Тараза бързо запали светоглобус откъм мястото за главата на походното легло. Жълтата му светлина прогони мрака от стаята.
Върховният башар влезе и затвори вратата след себе си. Без да чака да му бъде наредено, натисна ключа на системата за звукова изолация.
Поверителни вести!
Следователно — лоши.
Погледна към него. Бе нисък и крехък наглед човек с остри черти на триъгълното лице, завършващо с тясна брадичка. Над високото му чело преливаше руса коса. Зелените му широко раздалечени очи изглеждаха необичайно живи и наблюдаваха внимателно. Стори ѝ се прекалено млад за отговорностите на длъжността си, но при Арбълоу Тег имаше още по-младежки вид. Остаряваме, по дяволите. Сама си заповяда да бъде спокойна, доверявайки се на факта, че лично Майлс бе обучил човека пред нея и му бе гласувал пълно доверие.
— Кажи ми лошите новини — рече тя.
Бурзмали се изкашля.
— Все още никаква вест за башара и групата му на Гамму, старша майко — прозвуча мъжествено-плътният му глас.
Но най-лошото предстои — помисли Тараза, виждайки ясно нервността на башара.
— Да чуя всичко! — заповяда тя. — Предполагам, че си свършил с прегледа на развалините, останали от кийпа.
— Няма останали живи. Нападателите са действали с цялото си усърдие.
— Тлейлаксианци ли са били?
— Възможно е.
— Имаш ли някакви подозрения?
— Атакували са с новия иксиански експлозив 12-Ури. Мисля, че е направено с цел да ни заблудят. Още нещо — по черепа на Шуонгю има дупки от механична сонда за вземане на проба.
— А Патрин?
— Точно както е докладвала Шуонгю. Самовзривил се е в кораба-мюре. Идентифициран е по късчета от два пръста и отчасти запазено око. Но няма нищо достатъчно голямо за по-детайлно опознаване.
— Таиш още някакви съмнения. Да чуем и тях!
— Шуонгю е оставила послание, което само ние можем да разчетем.
— С белези от износване по мебелите, така ли?
— Да, старша майко, както и…
— Изглежда е знаела, че ще бъде нападната, след като е имала време да остави съобщение. Прочетох по-ранния ти доклад за опустошенията при нападението.
— Било е бързо и съкрушително. Атакуващите дори не са се опитвали да вземат пленници.