— Гамму е бил Гайъди Прайм, владение на Харконите.
— Това подсказва ли ти нещо?
— Старша майко, те са били богати, много богати.
— Е, и?
— Толкова богати, че дори са можели да си позволят тайното построяване и обзавеждане на не-стая… Даже и на не-кораб…
— Няма го записано! От Икс не са намекнали нищо по въпроса, дори и с най-мъгляви общи думи. На Гамму не са правили сондажи за…
— Подкупи, подставени лица, голям брой случаи на трансбордиране — довърши вместо нея Бурзмали. — Времената на глада са били изключително разрушителни, а не трябва да се забравя и за хилядолетията на Тирана.
— Когато Харконите са свеждали глави или са се разделяли с тях. И все пак допускам възможността!
— Записаното е могло да бъде изгубено — предположи башарът.
— Но не и от нас или от другите форми на управление, които са оцелели. Кое те кара да следваш посочената линия на разсъждение?
— Патрин.
— Аха.
Внезапно мъжът заговори по-бързо:
— Ако подобно нещо бъде открито, роден на Гамму човек не може да не узнае.
— Колцина ще разберат? Немалко, струва ми се. Мислиш ли, че тайната може да бъде запазена през… О, да! Разбирам какво искаш да кажеш. Ако е била известна само на семейството на Патрин…
— Не си позволих да питам нито един от тях.
— Разбира се, че не! А къде би проверил, без да привлечеш нечие внимание?
— Онова място в планината с оставени следи от не-кораб…
— Ще трябва да отидеш там лично!
— Опазването от шпиони ще бъде трудно — съгласи се той. — Освен ако не тръгна с много малка бойна сила и с привидно друга цел.
— Каква?
— Да оставя погребален знак в памет на стария ми башар.
— С което да заявим, че го считаме за мъртъв ли? Да!
— Доколкото знам, вече е поискано от тлейлаксианците да подготвят подмяната на нашия гола̀.
— Само обичайна предпазна мярка, която… Виж какво, Бурзмали, крайно опасно е. Съмнявам се, че ще успеем да заблудим онези, които ще те следят на Гамму.
— Външният вид на хората с мен, както и самата траурна процедура ще говорят за дълбока драма, представена напълно достоверно.
— Но достоверното не убеждава непременно внимателния наблюдател.
— Да вярвам ли, че има пълно доверие към мен и хората, които ще взема?
Тараза замислено сви устни. Припомни си, че неизменната преданост бе нещо, което бене-гесеритките се бяха научили да усъвършенстват по модела, оставен от Атреидите. Как да се създават и възпитават люде, на чиято максимална вярност може да се разчита. И двамата — Бурзмали и Тег — бяха безупречни примери в това Отношение.
— Планът може и да сработи — съгласи се тя, докато гледаше замислено дребния мъж.
Нищо чудно любимият ученик на Тег да се окаже прав!
— Е, да тръгвам — каза башарът и се обърна към вратата.
— Един момент.
Той спря и се извърна към нея.
— Всички се натъпчете с шере. Изгорете главите си или ги разбийте на парчета, ако ви пленят, особено ако попаднете в ръцете на новите лицетанцьори. Вземете необходимите предпазни мерки.
Внезапно появилото се сериозно изражение по лицето на Бурзмали ѝ вдъхна доверие. За миг дори почувства гордостта му от самия себе си. По-добре беше да я приглуши. Безразсъдната смелост е излишна.
Отдавна е известно, че обектите, за които сме добили познание по осезателно-сетивен път, могат да бъдат повлияни от направения избор — както с помощта на разума, така и без него. Този установен факт обаче не ни задължава да смятаме, че някаква наша вътрешна сила се пресяга и опипва света, който ни заобикаля. Призоваваме за прагматична взаимна връзка между вярата и онова, което приемаме за „реално“. Всичките ни преценки носят тежкото бреме на наследени вярвания, по отношение на които в Бене Гесерит се отличаваме с по-голяма чувствителност в сравнение с повечето хора. Но не е достатъчно само да знаем това състояние на нещата и да се предпазваме от него. Алтернативните тълкувания трябва винаги да бъдат обект на вниманието ни.
— Сега Бог ще ни съди — злорадстваше Уаф. Продължаваше да го прави в непредсказуеми моменти от цялото продължително пътуване през пустинята. Шийена видимо не му обръщаше внимание, ала гласът и коментарите на тлейлаксианеца вече дразнеха Одрейди.
Ракианското слънце се бе преместило далеко на запад, но носещият ги червей сякаш въобще не се беше уморил от прекосяването на древната Сарийър в посока към възвишенията, останали от някогашната преградна стена на Тирана.
Защо в тази посока! — питаше се светата майка.