Както очаквахме.
Албертус мина през широкия трем и прекоси двора към нея, крачейки с внимателно сдържано достойнство. Вещаеше ли идването му някаква опасност? Не беше ли неговата поява сигнал за скрити убийци? Тя отново погледна към поредиците от балкони — нещо пръхна тук там на по-високите етажи. Приближаващият не беше сам.
Аз също не съм! Жрецът спря на две стъпки от нея и я погледна, вдигайки за първи път очите си от мястото, приковало досега вниманието му — сложните декоративни фигури в златисто и тъмночервено по подовите плочи на двора.
Костите му са слаби — помисли Одрейди.
Нищо в израза ѝ не говореше за току-що направеното заключение. Албертус беше един от посветените в замяната на Върховния жрец с лицетанцьор-имитатор.
Той се изкашля и пое дъх на пресекулки.
Слаби кости! Мекушава плът!
Одрейди се позабавлява с тази мисъл, но нищо не накърни предпазливостта ѝ, нито отслаби нейното внимание. Светите майки се отличаваха с това си качество: не пропускаха да търсят знаците, оставени от целенасоченото размножаване. Подборът на предците на Албертус бе пренесъл недостатъци и съставки, които Сестринството със сигурност е щяло да коригира за потомците, ако си е струвало линията на този индивид да бъде продължена. Разбира се, случаят пред нея изискваше допълнително внимание. Албертус се бе издигнал до определено равнище на властта с предпазливи, но твърдо насочени действия, така че си заслужаваше да се определи ценността на генетичния му материал. По отношение на образованието си обаче той определено куцаше. Послушница с едногодишен стаж можеше да се справи с него. Подготовката на ракианското жречество беше силно влошена от времето на Говорещите с риби.
— Защо си тук? — попита Одрейди по-скоро като обвинение отколкото като въпрос.
Албертус леко потрепна:
— Света майко, донесох съобщение от хората ви.
— Кажи го тогава!
— Има закъснение заради маршрута, известен на мнозина.
Е, поне бе спазена направената за пред жреците уговорка. Но всичко останало лесно се разчиташе по лицето му. Споделените с него тайни се намираха в опасна за разкриване близост.
— Почти ми се иска да бях наредила да те убият — каза Одрейди.
Мъжът отстъпи цели две крачки назад. Загледа я с празен поглед, сякаш внезапно беше умрял. Тя разпозна реакцията. Албертус се бе озовал във фазата на пълното откровение, когато страхът буквално е сковал дори мъдната му торбичка. Знаеше, че ужасната света майка може да му издаде смъртна присъда ей така, без да ѝ мигне окото, или пък да го убие със собствените си ръце. Нищо казано или направено от него не се изплъзваше от ужасяващата ѝ проницателност.
— Обмисляли сте моята смърт и разрушаването на кийпа ни в Кийн — обвини го Одрейди.
Жрецът затрепери още по-силно.
— Защо говориш подобни неща, света майко? — прозвуча нескрит хленч в гласа му.
— Не се опитвай да отричаш — безмилостно каза тя. — Питам се само дали за мнозина е било толкова лесно да разберат скритото в тебе. От поста, който заемаш, се очаква да бъдеш пазител на тайни. А не да се разхождаш насам-натам с всичко, изписано по лицето ти!
Албертус се свлече на колене. Одрейди помисли, че може и да запълзи.
— Бях изпратен от вашите хора!
— И се оказа прекомерно доволен от факта, че можеш да дойдеш и да ме убиеш, ако това се окаже възможно.
— Защо ще…
— Замълчи! Не ви харесва начинът, по който направляваме действията на Шийена. Боите се от тлейлаксианците. Важни въпроси бяха иззети от жреческите ви ръце, и са приведени в действие сили, които ви изпълват със силен страх.
— Света майко! Какво да сторим? Как да постъпим?
— Ще ни се подчинявате! Нещо повече — ще изпълнявате нарежданията на Шийена! Боите се от онова, което сме решили да направим днес, така ли? А трябва да се страхувате от други, много по-ужасни неща!
Тя тръсна глава с престорен ужас, знаейки много добре какъв ще бъде крайният ефект за горкия Албертус Буквално се свлече от тежестта на гнева ѝ.
— Стани! — заповяда му Одрейди. — И не забравяй, че като жрец си длъжен да казваш истината!
Мъжът непохватно се изправи, но остана с наведена глава. Тя видя как тялото му реагира на решението да се откаже от по-нататъшно увъртане. Какво ли изпитание трябваше да изтърпи! Верен на дълга си към светата майка, която несъмнено с лекота надничаше в мислите му, сега бе длъжен да покаже и покорството си спрямо своята вяра. Беше се изправил пред върховния парадокс на всички религии. Бог знае!