Не го чух да влиза!
Лусила рязко се обърна. Башарът бе застанал с един от лазестрелите-антики на Харконите, преметнат небрежно върху лявата му ръка, но дулото бе насочено право към нея.
— Само за да съм сигурен, че чуваш какво ти казвам — рече той.
— Отдавна ли се беше заловил с чуване?
Ядният ѝ втренчен взор не го накара да промени спокойното изражение на лицето си.
— От момента, в който призна, че не знаеш какво очаква Тараза от Дънкан. Също като мен. Но аз мога да стъкмя някоя и друга преценка на бъдещи възможности, нали съм ментат. Нито една от тях не е окончателна все още, обаче във всяка има правдоподобни предположения. Кажи ми, ако не е вярно.
— За какво?
Той погледна към Дънкан.
— Едно от нещата, които са ти заръчани, е да го превърнеш в неотразим завоевател за повечето жени.
Лусила направи опит да спотаи силната си уплаха. Тараза я бе предупредила да го крие от Тег колкото може по-дълго. Сега разбра, че просто няма какво да крие. Башарът бе успял да разчете ходовете ѝ благодарение на проклетите си дарби, заложени от проклетата му майка!
— Огромна маса енергия се събира и нацелва към Ракис — каза той, приковал погледа си в Дънкан. — Каквото и да са замислили тлейлаксианците в него, гола̀та носи в гените си печата на древния човешки род. От него ли имат нужда експерт-ръководителките на размножаването?
— Скапан бене-гесеритски жребец! — извика момчето.
— Какво си решил да правиш с оръжието? — попита Лусила, като посочи с глава към антиката в ръцете на Тег.
— А, това ли? Дори не съм го заредил — наведе лазестрела и го подпря в близкия ъгъл.
— Ще бъдеш наказан, Майлс Тег! — скръцна със зъби светата майка.
— Може би, но още трябва да се почака — кимна башарът. — Отвън нощта припада. Стоях там под животоспасяващото наметало. Бурзмали е идвал. Оставил е знак, който ми казва, че е разчел съобщението, изписано по дърветата с одрасквания сякаш от животинки.
В очите на Дънкан заискри тревожна бдителност.
— Какво ще правиш? — попита Лусила.
— Драснах нови знаци с уговорка за среща. Още сега се качваме в библиотеката. Ще изучаваме картите. Трябва да ги запаметим. Поне да знаем къде сме, когато бягаме.
Тя се съгласи с кратко кимване.
Дънкан забеляза движението ѝ само с крайчеца на съзнанието си. Умът му вече бе отскочил при старите пособия в библиотеката на Харконите. Сам бе показал на Лусила и Тег как да ги ползват правилно, припомняйки си старата карта на Гайъди Прайм, останала от времето, когато не-сферата е била строена.
Ползвайки като водач паметта на Дънкан от годините, когато той още не е бил гола̀, и собствените си по-съвременни познания за планетата, Тег направи опит да актуализира картата към днешна дата.
— „Лесничейски пост“ става „кийп на Бене Гесерит“.
— Част от него беше ловна хижа на харконите — замислено рече Дънкан. — Провеждаха игри за лов на хора, специално отгледани и обучени за целта.
Актуализацията на башара заличи доста малки и средни градове. Някои от по-големите останаха, но с нови имена. Най-близкият главен град Исаи беше именуван Барони на оригиналната карта.
Погледът на Айдахо се втвърди от спомена:
— Там ме измъчваха.
Когато в паметта на Тег не бе останало нищо повече за планетата, много места бяха отбелязани като „неизвестни“, но се появиха условните знаци на Бене Гесерит С характерни завъртулки, отбелязващи пунктовете, посочени от Таразините хора като възможност за временно убежище; бяха немалко.
Башарът искаше именно те да бъдат запомнени. Той се обърна, за да ги поведе към библиотеката в горната част и каза:
; — Ще изтрия картата, когато я запаметим. Не се знае кой може да е следващият посетител на мястото, но едва ли ще пропусне обстойния му оглед.
Изпреварвайки го по пътя, Лусила подхвърли:
— Майлс, ти носиш отговорността.
Тег извика зад гърба й:
— Чуваш от един ментат, че постъпвам така, както се изисква от мен.
Без да се обръща, тя отговори:
— Напълно логично!
В тази зала е пресъздаден къс от пустинята на Дюна. Пустиноходът точно пред вас датира от времето на Атреидите. В групата машини и съоръжения около него, гледани по посока на часовата стрелка откъм лявата ви страна, се вижда малък комбайн, универсален прицепен скрепер към трактор, примитивна инсталация за първична обработка на подправката и друго помощно обзавеждане. Всичко е обяснено подробно на съответните места. Обърнете внимание на светещия текст над изложеното: „И ТЕ ЩЕ ГЪЛТАТ ОТ ОБИЛИЕТО НА МОРЕТАТА И ОТ БОГАТСТВОТО НА ПЯСЪКА.“ Древният религиозен цитат често е бил повтарян от известния Гърни Халик.