Шийена се обърна с лице към основата на старата стена, седна върху извития гръб и се плъзна надолу. Падна свита върху мекия пясък.
Одрейди и Уаф се преместиха малко напред и загледаха като хипнотизирани девойката, която бавно повлече крака към челната част на създанието. Там тя притисна ръце към хълбоците си и се взря в зейналата уста. Скрити отвътре пламъци хвърляха оранжеви светлици върху лицето ѝ.
— Защо сме тук, Шейтан? — попита Шийена.
Червеят пак помръдна.
— Иска и вие да слезете от него — извика тя.
Уаф погледна Одрейди и каза:
— Ако Бог пожелае от теб да умреш, Той кара стъпките ти да те отведат до мястото на твоята смърт.
Светата майка му отговори с парафраза от казаното в шериата:
— Слушай за всичко Божия пратеник.
Тлейлаксианецът въздъхна. От цялото му лице лъхаше съмнение. Все пак се обърна и се смъкна пръв от червея, падайки почти заедно с Одрейди. Двамата последваха примера на Шийена и застанаха пред съществото. Сетивата на бене-гесеритката бяха нащрек, когато тя се бе загледа втренчено в момичето. Пред зейналата уста беше много по-горещо.
Въздухът наоколо бе изпълнен с познатия парлив мирис на меланж.
— Тук сме, Господи — промълви Уаф.
Одрейди, отегчена от религиозното му страхопочитание, си позволи да огледа заобикалящата ги обстановка — разбитите скали, ерозиралата преграда, която стигаше чак до запрашеното небе, пясъчният склон върху жестоко белязаните от времето камъни и бавното „хъф-хъф“ на палещите огньове във вътрешността на червея.
Но къде всъщност се намираме! — запита се Одрейди.
— Какво му е специалното на това място, та да определи тъй твърдо следваната от звяра посока!
Четири от наблюдаващите топтери прелетяха, наредени един до друг над главите им. Плясъците на крилните витла и съсъкът на двигателите за миг измениха звуковия фон, чийто главен създател бе червеят.
— Дали да им кажа да слязат? — запита се Одрейди. Достатъчно беше само да махне. Но тя не го направи. Вдигна двете си ръце, за да съобщи на наблюдателите да останат нависоко.
Вечерният хлад изведнъж пропълзя по пясъка. Одрейди потрепери и бързо пригоди метаболизма в костюма си към новите условия. Вече беше спокойна, че червеят няма да ги погълне, когато Шийена е с тях, но контролът на момичето над него продължаваше да бъде пълна загадка.
Сега беше се обърнала с гръб към чудовището.
— Иска от нас да останем тук — рече тя.
Думите ѝ все едно бяха някаква команда — червеят изви главата си встрани и се плъзна през гигантската грамада от разхвърляни скални блокове. Чуха го бързо да се отдалечава обратно в пустинята.
Одрейди се обърна с лице към постройката на древната стена. Мракът скоро щеше да ги обгърне, но в продължителния здрач по тукашните места оставаше достатъчно светлина, за да потърсят някакво обяснение на факта, че създанието ги бе пренесло точно тук. Една висока цепнатина в скалната стена вдясно от тях им се стори достатъчно подходяща за оглед. Отделяйки част от вниманието си за звуците, идващи от Уаф, Одрейди се закатери по пясъчния склон към тъмния отвор. Шийена тръгна редом с нея.
— Защо сме тук, света майко?
Комендантката направи неопределен жест. Чу, че Уаф ги следва.
Отворът на цепнатината тъмнееше в мрака. Одрейди спря и остави Шийена зад себе си. Пролуката беше широка около метър и някъде към четири висока. Каменните стени на входа се оказаха изненадващо гладки. сякаш полирани от човешка ръка. Сипна се пясък. Отразената в него светлина на залязващото слънце като да бе заляла със златиста боя едната страна на отвора в скалната маса.
Уаф се обади изотзад:
— Кое ли е това място?
— Останали са много стари пещери — каза Шийена. Свободните са криели подправката си в тях. — Тя пое дълбоко дъх през носа. — Майко, долавяш ли миризмата?
Одрейди кимна. Уаф мина покрай тях и влезе в широката цепнатина. Там се обърна и погледна нагоре по стените, които се събираха под остър ъгъл над него. Обърнат с лице към двете жени, продължи гърбом напред през входа, без да откъсва поглед от стените. Одрейди и Шийена го доближиха. Внезапно тлейлаксианецът изчезна от погледа им, сподирян от шумолене на сипваш се пясък. Миг по-късно пясъкът тръгна напред в цепнатината, увличайки ги. Светата майка сграбчи едната ръка на момичето.
— О, Господи! — извика то.
Ехото отзвуча от невидими скални стени някъде пред тях, докато двете се плъзгаха надолу по дълъг наклон от свличащ се пясък в поглъщащия всичко мрак. После спускането спря с последно леко движение на песъчинките. Одрейди, потънала до колене в свлечената маса, се измъкна и издърпа след себе си Шийена на твърдо място.