Девойката понечи да проговори, но тя вдигна ръка:
— Тихо! Слушай!
Вляво нещо зашумоля и се раздвижи.
— Уаф, къде си?
— До кръста в пясък — силен страх звучеше в гласа му.
Одрейди продължи с хладен глас:
— Сигурно Бог го е поискал. Измъкни се полека. Струва ми се, че сме стъпили на скала. Само по-внимателно! Не ни трябва нова лавина.
След като погледът ѝ посвикна с тъмнината, светата майка се обърна към склона, по който се бяха свлекли дотук. Отворът, откъдето бяха влезли, сега изглеждаше като замъглена златна точица много далече от тях.
— Майко — прошепна Шийена, — страхувам се…
— Кажи наум молитвата против страх — разпореди се Одрейди. — И стой спокойно. Приятелите ни знаят къде сме. Те ще ни помогнат да излезем.
— Бог ни доведе на това място — обади се Уаф.
Одрейди не му отговори. Само присви устни в настъпилата тишина и изсвири пронизително, след което се заслуша в ехото. Върналият се обратно звук ѝ подсказа, че около тях се намира огромно празно пространство с някакво ниско препятствие точно зад гърбовете им. Обърна се кръгом и отново свирна.
Ниската преграда се намираше на около сто метра. Освободи дланта си от тази на Шийена и каза:
— Стой тук. моля те. Хей, Уаф?
— Чувам топтерите — обяви той.
— Всички ги чуваме. Приземяват се. Скоро ще ни дойдат на помощ. А дотогава не напускай мястото си и пази тишина. Искам да е тихо.
С поредица от изсвирвания и изчакване на ехото, като внимателно пристъпваше напред ту с единия, ту с другия крак, Одрейди си запроправя път в тъмнината. Протегнатата ѝ ръка докосна груба скална повърхност. Опипа я. Висока само до кръста. Отвъд нея беше празно. Ехото ѝ докладва, че пространството там е по-малко и отчасти затворено. Високо зад нея нечий глас извика:
— Света майко, къде сте?
Одрейди се обърна, събра шепи около устата си и силно се провикна в отговор:
— Не влизайте! Свлякохме се в дълбока пещера. Донесете светило и дълго въже.
Малката черна фигурка се отдръпна от далечния отвор. Светлинката горе постепенно притъмняваше. Тя свали ръце от устата си и заговори в мрака:
— Шийена? Уаф? Пристъпете десетина крачки към мен. И чакайте там.
— Майко, къде се намираме? — попита девойката.
— Търпение, момиче!
Откъм Уаф се разнесе монотонен звук. Одрейди разпозна старинните думи на ислямиат. Той се молеше. Бе прекратил с опитите си да скрие своя произход от нея. Добре. Вярващият е празен съд за благинките на Мисионария Протектива.
Междувременно особеностите на мястото, където ги бе довел червеят, я изпълваха с все по-голяма възбуда. Водена от ръката си по продължаващата скална преграда, тя тръгна вляво. На отделни места повърхността беше донякъде гладка и наклонена надолу в противоположната посока. Внезапно Другите Памети материализираха изображението:
Водосъхранител!
Пред нея се намираше резервоар за вода на свободните. Светата майка вдъхна дълбоко, за да провери за влага. Въздухът беше напълно сух и с кремъчен мирис.
Ярък светлинен лъч блясна и разряза мрака. В промъкналия се през отвора глас Одрейди разпозна една от сестрите:
— Виждаме ви!
Тя отстъпи от ниската преграда, обърна се и се огледа наоколо. Уаф и Шийена се намираха на шейсетина метра и също се озъртаха удивени. Помещението беше почти кръгообразно с диаметър не по-малък от седемстотин стъпки. Над главите им се издигаше висок каменен свод. Отново се взря в преградата пред себе си — да, нямаше съмнение, това бе резервоар на свободните. Успя да различи малкото каменно островче в центъра, където уловеният червей очаква политането си в течността. От Другите Памети дойде страховитата картина на агонията му, осигуряваща меланжовата отрова, готова да отприщи оргията с водата на живота.(#)
Ниска арка очертаваше тъмнината в отсрещната страна на басейна. Тя забеляза преливника, през който е минавала водата, идваща от ветрокапан. Наоколо сигурно е имало и други резервоари за съхраняване на влагата — цял комплекс, пазещ единственото богатство на някое старинно племе. Вече знаеше името на това място.
— Сийч Табър — прошепна Одрейди.
Двете къси думи предизвикаха прилив на спомени. Тук бе живял наибът(#) Стилгар по времето на Муад’диб.
Защо червеят ни пренесе до Сийч Табър!
А преди той бе отнесъл и Шийена до града Кийн. Дали защото другите е трябвало да научат за нея? Тогава какво щяха да разберат те тримата сега? Имаше ли хора, притаени в тъмнината? До момента не бе доловила никакъв признак на живот.
Гласът на сестрата от входа прекъсна мислите ѝ: