— Наложи се да поискаме въже от Дар-ес-Балат! Хората в музея предполагат, че мястото е Сийч Табър! Смятали са, че отдавна е изчезнал!
— Хвърлете ми светило, за да мога да го огледам — извика Одрейди.
— Жреците настояват да не се пипа нищо!
— Дайте ми светлина! — настоя комендантката.
Някакъв тъмен предмет свлече малко пясък по наклона към тях. Светата майка каза на Шийена да изтича и да го донесе. Натискането на бутона хвърли ярки отблясъци към тъмния свод отвъд резервоара. Да, имаше и други басейни. А встрани от самия водосъхранител, в скалата до нея беше издълбана тясна стълба. Стъпалата водеха нагоре, после полягаха и изчезваха от погледа.
Одрейди пошепна в ухото на Шийена:
— Наблюдавай внимателно Уаф. Извикай, ако тръгне след нас.
— Слушам, света майко. Къде отиваме?
— Трябва да огледам мястото. Оказа се, че съм изпратена тук неслучайно. — Продължи по-високо: — Уаф, остани и дръж въжето.
— Какво си шепнехте там? — недоверчиво попита тлейлаксианецът. — Защо точно аз трябва да чакам? Какво си решила да правиш?
— Молех се — каза Одрейди. — И тръгвам сама към светите места.
— Защо сама?
Тя отговори на старинен ислямиат:
— Така е писано.
Успя да го спре!
Запъти се с бърза крачка към скалната стълба. Без да изостава и на стъпка от нея, чевръстата Шийена рече:
— Трябва да уведомим нашите за мястото. Старите пещери на свободните са недостъпни за Шейтан.
— Тихо, дете — смъмри я Одрейди.
После насочи светлината към стълбата. Малко по-горе Стъпалата извиваха дъговидно и под остър ъгъл в скалата. Поколеба се. Предусещането на опасност, което бе доловила в началото на днешната авантюра, сега се върна с още по-голяма сила. Почти го напипваше в себе си.
Какво ли има горе!
— Остани тук, Шийена — каза Одрейди. — Не позволявай на Уаф да тръгне след мен.
— Мога ли да го спра? — Девойката страхливо погледна към дребното човече, останало само в огромното помещение.
— Обясни му, че трябва да чака по Божията воля. Кажи му го ето така… — Одрейди се наведе близо до нея и изрече думите на старинния език, след което добави: — Не споменавай нищо повече. Препречи пътя му и го повтаряй, ако се опитва да мине.
Шийена бавно изрече новите за нея слова. Светата майка видя, че ги бе запомнила. Схващаше бързо.
— Той се бои от теб — напомни ѝ. — Няма дори да се опита да ти навреди.
— Да, майко — отвърна момичето, обърна се със скръстени на гърдите ръце и внимателно загледа към Уаф.
Насочвайки светлината пред себе си, Одрейди се заизкачва по стълбата. Сийч Табър! Ей ти, стар червей, каква изненада си ни приготвил!
Когато се озова в дълъг и нисък коридор в горния край на стълбата, тя видя първите тела, мумифицирани от пустинята. Бяха пет на брой — двама мъже и три жени без дрехи и опознавателни знаци. Сухата среда бе съхранила голите трупове. Обезводняването беше прилепило плътно кожата и телесната тъкан към костите им. Телата лежаха подпрени едно до друго о стената, а краката им препречваха коридора. Одрейди се видя принудена да стъпи върху всяко от внушаващите ужас препятствия.
Насочи лъча на светилото и ги огледа едно по едно при преминаването. Петимата бяха промушени по един и същ начин. Някакво обърнато нагоре острие ги бе пронизало точно под гръдната кост.
Ритуални убийства?
В тъмното петно на раните стърчеше късче суха и сбръчкана плът. Вече бе разбрала, че труповете не са от времената на свободните. В тогавашните дестилационни инсталации всичко е било превръщано в пепел при извличане на водното съдържание.
Премести напред лъча на светлината, но спря, за да обмисли видяното. Срещата с труповете засили предчувствието ѝ за опасност. Трябваше да взема някакво оръжие. Но нямаше ли да събуди подозрения в Уаф?
Упоритият глас на предупреждението, идващ някъде отвътре, не можеше да бъде пренебрегнат. Реликвата Сийч Табър вещаеше заплаха.
Лъчът на светилото се натъкна на друга стълба в края на помещението. Одрейди внимателно продължи да се придвижва напред. При първото стъпало насочи светлинния лъч нагоре. Плитки стъпала. Малко над главата ѝ в скалата се отваряше по-широко свободно пространство.
Обходи го с разсичащия светлинен лъч. По каменните стени имаше следи от изсичане и горене. Отново погледна по стълбата нагоре.
„Какво се криеше там!“
Усещането за опасност бе силно.
Закатери се бавно, с кратка пауза на всяко стъпало, като често спираше и за по-дълго. Излезе в широк коридор, изсечен или продълбан в самородната скала. Тук се натъкна на доста повече мъртви тела. Бяха изоставени в безпорядъка на последния им миг. И тяхната мумифицирана плът бе разсъблечена. Труповете лежаха разхвърляни в широкия коридор — двайсетина на брой. Продължи напред, като ги заобикаляше. Някои бяха пронизани също като петимата по-долу. Други — разсечени с меч или секира и горени с лазестрелен лъч. Един беше обезглавен и черепът му лежеше до стената на коридора като топка, изтърколила се при някаква ужасяваща игра.