Новият коридор продължаваше право напред покрай отворите на малки стаички от двете му страни. В тях нямаше нищо ценно, както показа насоченият лъч светлина — няколко разхвърляни нишки от подправката, спускащи се надолу издутини от разтопена скала и гранули от стопилка, полепнали по подовете, стените и таваните на тесните помещения.
„Що за насилие бе вилняло тук!“
В самите дъна на някои от дупките се виждаха тъмни петна. Дали бяха от пролята кръв? В ъгъла на една пък лежеше малка купчина кафява тъкан. Под краката на Одрейди бяха пръснати ивици накъсан плат.
Имаше и много прах. Навсякъде. Вдигаше се при всяка нейна стъпка.
Коридорът свършваше с кратък проход под свод, водещ към широк перваз. Тя насочи лъча на светилото отвъд перваза към огромно помещение, много по-обширно от долното. Сводестият таван се издигаше толкова високо, че неминуемо влизаше в скалната основа на голямата стена. Широки, но плитки стъпала пък се спускаха от перваза към дъното на огромното помещение. Одрейди колебливо слезе по тях и стъпи на пода. Обходи със светлинния лъч всичко около себе си. Оттук тръгваха още коридори. Някои от тях бяха блокирани с камъни, при други те лежаха разхвърляни както по перваза, така и по пода на просторното помещение.
Тя подуши въздуха. В разнесената от стъпките ѝ прах мирисът на меланж беше ясно доловим. И все по-осезателно се вплиташе в усещането за опасност. Страхотно ѝ се искаше да се върне веднага при останалите долу… Същевременно опасността беше и маяк. Задължително трябваше да разбере накъде я насочва той.
Вече бе напълно сигурна къде се намира. В огромната подземна зала на Сийч Табър — мястото на безбройни оргии с подправка на свободните и общи събирания на племето. Водещ тук е бил наибът Стилгар. Идвал е и Гърни Халик. Лейди Джесика също. Пол Муад’диб. Чани — майката на Ганима. Тук Муад’диб е обучавал бойците. Истинският Дънкан Айдахо също е бил… Както и първият гола̀ Айдахо!
Защо бяхме доведени? Каква е опасността!
Със сигурност беше тук! Точно тук! Тя я чувстваше.
На това място Тиранът бе скрил изключително голямо количество подправка в таен склад. В записките на събитията, съхранявани от Бене Гесерит, дословно бе отбелязано, че огромната зала била пълна чак до тавана с богати запаси, същото важеше и за много от околните коридори.
Одрейди се обърна на място и проследи с поглед пътеката, очертана от светилото ѝ. Ей там горе бе издаденото напред като перваз лоно на наибите. А по-нататък се виждаше поръчаната от Муад’диб площадка-ложа, наричана Царската Тераса.
Ето го и сводестият вход, през който влязох.
Тя обходи с лъча и пода, отбелязвайки местата, където претърсвачите са дълбали и горили скалното тяло в дирене на баснословния склад. Говорещите с риби бяха задигнали по-голямата част от меланжа, тайното място на който е било разкрито от гола̀та Айдахо — височайшия съпруг на прочутата Сиона. В записките се казваше, че претърсвачите по-късно са намерили множество тайници, скрити зад фалшиви стени и подове. За това свидетелстваха голям брой автентични отчети; същото подчертаваха и сверките с Други Памети. Във Времената на глада тук бе царяло насилие, отчаяни тълпи претърсващи бяха се промъквали, макар и рядко. Правдоподобно обяснение за телата на мъртъвците. Мнозина са се биели и загивали само и само да успеят да поровят из Сийч Табър.
Служейки си с усвоени някога умения, Одрейди се постара да използва като водещ сигнал усещането за опасност. Дали миазмите на вилнялото някога безчинство все още бяха полепнали по околните каменни стени — след хилядите години, изтекли оттогава? Не, доловеното от нея предупреждение идваше от друга посока. То вещаеше нещо предстоящо, много скоро, почти веднага! Левият ѝ крак се натъкна на някаква неравност по пода. Светилото очерта тъмна линия в прахта. Тя я разпиля с крак, разкривайки буква, а после и цялата дума.
Прочете я наум, а след това и на глас:
— Арафел.
Познаваше думата. Светите майки от епохата на Тирана я бяха впечатали дълбоко в бене-гесеритското съзнание, проследявайки корените ѝ до самата граница на отминалото в древността време и скритите там източници.