Може би друг белег от някогашно претърсване? Когато се наведе със светилото, държано под остър ъгъл встрани, забеляза, че е зърнала само сянката на нещо, вдълбано навътре в тялото на скалата. Не се виждаше от прахта. Коленичи и я избута встрани. Много фино и много дълбоко гравирано! Каквото и да беше, трябвало е да трае дълго. Може би последното послание на някоя загубила се или погинала света майка? Познат похват на Бене Гесерит. Одрейди притисна чувствителните си пръсти към изгравираното и възстанови в паметта си неговата плетеница.
Почти веднага съзнанието ѝ го разпозна — само една дума, изписана на старинния чакобза(#): „Тук“.
Но не обичайното „тук“, с което се посочва дадено място, а различно и недвусмислено друго „тук“, зовящо: „Намери ме!“
Твърдяха го тътнещите удари на сърцето ѝ. Остави светилото на пода близо до дясното си коляно, а пръстите ѝ внимателно заизследваха прага зад древния призивен надпис. Каменната преградка видимо бе цяла, но не след дълго напипа съвсем незначително прекъсване. Натисна силно, опита с усукване и обръщане; после промени няколко пъти ъгъла на натиска и повтори същото.
Никакъв резултат.
Приседна върху петите си и се замисли.
„Тук.“
Чувстваше осезателно засилващата се острота на предупреждението. Нещо ѝ пречеше дори да диша нормално.
Отдръпна се леко назад, притегли обратно светилото и легна с цялата си дължина на пода, за да огледа от непосредствена близост основата на прага по цялото ѝ протежение. Тук! Дали да не опита с някакъв инструмент, поставен до думата, за да повдигне прага? Не, липсваше указание за инструмент… Цялата постановка издаваше почерка на Тирана, а не на някоя света майка. Направи опит да избута прага встрани. Пак нищо. Чувстваше как отчаянието засилва още повече напрежението и усещането за опасност; изправи се и ритна прага до гравираната в пода дума. Помръдна! Над главата ѝ нещо проскърца грубо върху пясъка.
Одрейди рязко се дръпна назад, миг преди върху пода пред нея да се изсипе пясъчен поток. Нисък тътнещ звук изпълни цялата стаичка. Камъните под краката ѝ се раздвижиха. Подът се наклони надолу в посока към входа.
Тя още веднъж се почувства изтласкана напред и надолу в неизвестното. Все пак успя да си даде сметка, че по-голямата част от дъното на стаичката се бе наклонила, отваряйки открито пространство под вратата и стената. Светилото ѝ падна едновременно с нея и лъчът му дълго подскачаше при поредното претъркаляне. Видя пред себе си нещо, струпано на купчини в тъмночервеникаво и кафяво. Мирис на канела изпълни ноздрите ѝ.
Падна до светилото върху мек куп от меланж. Отворът, през който се бе озовала тук, сега се намираше извън полезрението ѝ на около пет метра нагоре. Веднага грабна светилото си. Лъчът му очерта широки каменни стъпала, изрязани в скалата. По вертикалните им плоскости имаше надписи, но засега тя виждаше единствено, че пътят ѝ за излизане не е отрязан. Първоначално залялата я паника отстъпи, ала усещането за опасност я бе оставило почти без дъх, с осезаем натиск върху гръдните мускули.
Насочи лъча вляво и вдясно от мястото, където бе паднала. Дългото помещение се намираше точно под коридора, по който беше минала на излизане от огромната зала. По цялата му дължина бяха струпани купища меланж!
Отново обърна нагоре лъча на светилото и разбра защо нито един от претърсвачите не бе съумял да открие помещението с чукане по пода. Пресичащи се на кръст скални връзки пренасяха цялото напрежение дълбоко в каменните стени. След всяко почукване ответните звуци щяха да бъдат като при солидна скала.
Погледна още веднъж към заобикалящия я отвсякъде меланж. Дори при днешните, намалени благодарение на резервоарите цени, разбираше, че е стъпила върху истинско съкровище. Съдържанието на тукашното хранилище се измерваше в много тонове!
Това ли е опасността!
Предупредителното усещане в нея не бе изгубило нищо от остротата си. Нямаше защо да се страхува от меланжа, оставен от Тирана. Триумвиратът щеше да направи справедливо разпределение на огромното количество и с това щеше да дойде краят. Премиални за участниците в проекта за гола̀та…
Имаше някаква друга опасност. Не можеше да избяга от предупреждението.
Реши още веднъж да опипа със светлинния лъч купищата струпан меланж. Вниманието ѝ бе привлечено от някакъв пояс по стената над височината на подправката. Още думи! И пак на чакобза, изписани с резец във фино изтеглен надпис, носещ друго послание: