Мои пазителки, не негови.
Главата му беше наведена, за да прикрие изражението на лицето, ала тя знаеше, че е несигурен. Нямаше място за съмнение. Подозренията му можеха да бъдат оприличени на вечно гладно животно, а и тя добре го бе настървила. Беше толкова убеден, че рискованото им пътуване в пустинята щеше да доведе до неговата смърт! Вярата в Зенсуни и в суфитите сега му нашепваше, че е останал жив по Божия воля.
Впрочем той със сигурност вече подлагаше на преоценка и съглашението си с Бене Гесерит, за да осъзнае най-сетне начините, по които е изложил на риск своите хора и е изправил пред ужасна опасност драгоценната си тлейлаксианска цивилизация. Да, беше поизгубил присъствие на духа, но само бене-гесеритски очи можеха да го доловят. Наближаваше времето за постепенно преизграждане на съзнанието му по модел, отличаващ се с по-голяма податливост към потребностите на Сестринството. Нека се потревожи още малко.
Одрейди отново се съсредоточи в гледката пред себе си, добавяйки я към напрежението, което натрупваше изчакването. В Бене Гесерит бяха избрали местоположението на посолството заради предприетото обширно допълнително строителство, променило цялата североизточна част на стария град. Тук можеха да строят и премоделират по своя преценка и начин, както и за собствени цели. Някогашните постройки, разчетени за лесен достъп от хора, движещи се пешком, широките алеи за официални наземни превозни средства, а така също и пръснатите тук-там площадки за приземяване на орнитоптери бяха коренно променени.
В крак с времето.
Новите сгради бяха разположени много по-близо до алеите със зелена растителност и високи екзотични дървета, които с гордост свидетелстваха за огромно потребление на вода. Топтерите бяха препратени към площадки за кацане по покривите на подбрани сгради. Пешеходните пътеки се превърнаха в тесни възвишения долепени до зданията. В новите жилища имаше дори асансьорни шахти, движението в които ставаше с помощ-та на монета, ключ или идентифициране на дланта, а енергийните им полета бяха замаскирани с тъмнокафяви, едва прозиращи покривала. Приличаха на гръбначни стълбове с по-тъмен цвят в еднообразното сиво на бетопласта и метастъклото. Човешките същества с неясни очертания, които слизаха или се качваха в транспортните тръби, наподобяваха движещи се надолу-нагоре примеси в суджуци с чисто механична природа.
И всичко в името на преустройството и модернизацията.
Уаф се размърда и прокашля зад нея.
Одрейди не се обърна. Двете сестри от службата за сигурност знаеха какво прави тя и с нищо не натрапваха присъствието си. Нервната усмивка на тлейлаксианеца потвърждаваше, че планът ѝ действа.
Ала светата майка така и не можеше да почувства, че всичко наистина върви както трябва.
За нея гледката от прозореца бе само още един обезпокоителен симптом за тукашната неспокойна планета. Припомни си, че Туек не бе одобрил модернизацията на своя град. Оплакваше се и настояваше да намерят начин за спирането ѝ и за запазването на старите символи. Заместилият го лицетанцьор продължи същата песен.
Колко много приличаше той на Туек! Мислеха ли самостоятелно гадните имитатори, или само изпълняваха ролите си съобразно заповедите на своя Майстор? И най-новите ли бяха стерилни хибриди? Много ли се различаваха те от истинските човешки същества?
Одрейди се боеше от всичко, свързано с измама.
Съветниците на фалшивия Туек, които до един бяха замесени в онова, което те считаха за „тлейлаксиански заговор“, говореха за обществена подкрепа на модернизацията и гласно доволстваха, че най-сетне е дошло тяхното време. Албертус редовно я осведомяваше. Безпокойството ѝ нарастваше с всеки следващ доклад. Отегчаваше я дори очевидното раболепие на старшия жрец.
„Разбира се, съветниците нямат предвид открита и истинска обществена подкрепа“ — бе казал той.
Одрейди можеше само да се съгласи. Поведението им говореше красноречиво за мощна подкрепа от страна на средните жречески ешелони, на кариеристите, които дори се осмеляваха да пускат шеги за своя Раздвоен Бог на сбирките в края на седмицата, както и за хранилището, намерено от Одрейди в Сийч Табър.
Деветдесет и една хиляди и петстотин тона! Половината от годишната реколта, събирана от пустините на Ракис. Дори една трета от него представляваше немалък аргумент при новото договаряне на равновесието на силите.