Албертус, как ми се иска никога да не бях те срещала.
Тя бе пожелала да възстанови в него оня, който държи и се грижи за нещата. Реалната ѝ цел беше лесно разгадаема за подготвения по каноните на Мисионария Протектива!
Раболепен подмазвач!
Нищо не се променяше с факта, че сега неговото раболепие се обуславяше от абсолютната вяра в свещената ѝ връзка с Шийена. Никога досега Одрейди не се бе замисляла за лекотата, с която поученията на Мисионария Протектива унищожават човешката независимост. Разбира се, целта винаги е била една и съща: Превърнете ги в последователи, петимни да задоволяват нашите нужди.
Думите в тайното помещение бяха предизвикали много повече от разпалването на страховете ѝ за бъдещето на Сестринството: „Завещавам ви страха и самотата си.“
От хилядолетната дистанция на времето той ѝ бе внушил съмнения със същия успех, с който тя го бе сторила спрямо Уаф.
Видя въпросите на Тирана, сякаш изписани с горяща светлина пред вътрешния ѝ взор: „С КОГО СЕ СЪЮЗЯВАТЕ?“
Не сме ли нещо повече от потайно общество? Как ще посрещнем края си? Като догматична смрад ли, създадена от самите нас!
Словата бяха прогорили съзнанието ѝ. Къде и коя беше „благородната цел“ на сътвореното от Сестринството? Сякаш дочу подигравателния отговор на Тараза:
„Оцеляване, Дар! Ето я нужната ни благородна цел. Оцеляване! Дори Тиранът го е знаел!“
Може би и Туек бе го разбрал. Но какво получи в крайна сметка?
Внезапно бе овладяна от натрапчиво съчувствие към починалия Върховен жрец. Той се бе оказал великолепен пример за продукта, който би могъл да се очаква от едно истински сплотено семейство. Дори името му беше показателно — непроменено още от епохата на Атреидите на тази планета. Прародителят-осиновител е бил контрабандист и верен приятел на първия Лето. Издънка от род, държащ твърдо на миналото си с думите: „В него има нещо, което си струва да се опази.“
Една света майка не би пропуснала значението на примера за потомците.
Въпреки всичко, Туек, ти се провали.
Съвременните блокове в пространствата между две успоредни улици бяха знак за този провал и същевременно дребни отстъпки пред израстващите силови елементи в ракианското общество, за които Сестринството бе хвърлило толкова време и труд в поощряване и заякчаване. Туек ги приемаше като предвестник на деня, когато ще се окаже прекалено слаб политически, за да предотврати промените, наложени от модерните времена:
Съкратен и по-оптимистичен ритуал.
Нови и по-модерни песни.
Друг начин на танцуване. „Традиционните танци са толкова дълги!“
И най-вече — по-малко рисковани пътувания в опасната пустиня за младите послушници от семействата на властимащите.
Одрейди въздъхна и рискува да погледне назад към тлейлаксианеца. Ситният човечец дъвчеше долната си устна. Добре!
Върви по дяволите, Албертус! Бих поздравила само непокорство от твоя страна!
Зад затворените врати на Храма вече имаше дебати за прехода в институцията на Върховния жрец. Новите ракианци говореха за нуждата „да се върви в крак с времето“. Всъщност настояваха: „Дайте ни повече власт!“
Винаги е било едно и също — помисли Одрейди. — Дори в Бене Гесерит.
Но все още не се бе освободила от състрадателните си мисли.
Горкият Туек.
Албертус бе докладвал, че малко преди смъртта си и подмяната с лицетанцьора той предупредил най-близките си роднини, че може и да не успеят да задържат семейния контрол върху върховното жречество. Беше се оказал по-проницателен и съобразителен от очакванията на враговете си. Семейството му вече настояваше за връщане на всичко дължимо, събирайки средства за запазване на властовата си база.
Лицетанцьорът на мястото на Туек разкри много неща с мимичните си изпълнения. Семейството на Върховния жрец все още не бе разбрало за подмяната. Подставеният лицетанцьор беше се оказал изключително добър изпълнител. Наблюдателните свети майки обаче научиха твърде много благодарение на внимателните си взирания в него. Разбира се, това бе едно от нещата, които сега тормозеха Уаф.
Одрейди рязко се завъртя на петата на единия си крак и прекоси с енергична крачка разстоянието до тлейлаксианския Майстор. Беше време да започне!
Спря на две стъпки от него и многозначително погледна надолу. Той предизвикателно пресрещна погледа ѝ.
— Имаше достатъчно време, за да обмислиш позицията си — обвини го. — Защо продължаваш да мълчиш?