— Позиция ли? Мислиш, че си дала възможност за избор?
— „Човек е само камъче, хвърлено във вира“ — цитира тя.
Уаф пое дъх на пресекулки. Бе изрекла точно думите, но какво имаше зад тях? Не прозвучаха както трябва, излезли от устата на жена-пауинда.
Тъй като не отговори, Одрейди продължи да цитира:
— „И ако човек е само едно камъче, то и всичките му дела не могат да бъдат нещо повече.“
Неволна тръпка я разтърси и разпали внимателно прикритата изненада в погледите на двете наблюдателни сестри-пазителки. Тръпката не беше част от уговореното.
Защо в същия момент си мисля за думите на Тирана!
„ТЯЛОТО И ДУШАТА НА БЕНЕ ГЕСЕРИТ ЩЕ ИМАТ СЪДБАТА НА ВСИЧКИ ДРУГИ ТЕЛА И ДУШИ.“
Зъбецът явно е бил забит дълбоко в нея.
Какво ме направи толкова уязвима!
Отговорът отзвънна в съзнанието й:
Манифестът на Атреидите!
Подреждането на онези думи под внимателното ръководство на Тараза породи в мен недостатък.
Възможно ли е старшата майка да си е поставила същата цел — да направи Одрейди уязвима? Как е могла Тараза да знае какво ще бъде намерено тук, на Ракис? Старшата света майка не само не бе демонстрирала пророчески заложби, но и предпочиташе да отклонява проявите на тази дарба у другите. В редките случаи, когато Тараза го позволяваше на Одрейди, неохотата ѝ бе очевидна за обученото око на една сестра.
И все пак тя ме направи уязвима.
Само неприятна случайност ли е било?
Потъна в бързото изричане на молитвата срещу страха, което ѝ отне времето между две примигвания, но Уаф видимо бе успял да вземе решение.
— Ще искаш да ни го наложиш със сила — каза той, — но не знаеш какви сили ние сме оставили в запас за подобен момент.
Вдигна ръкавите си, за да покаже къде са били стрелометите.
— Нищожни играчки в сравнение с истинските ни оръжия…
— Сестринството никога не си е правило илюзии по въпроса — кимна Одрейди.
— Ще бъде ли жесток конфликтът между нас? — попита Уаф.
— Изборът е изцяло ваш — каза тя.
— Защо тогава сами ни предизвиквате към насилие? — истерични нотки отзвучаха в гласа му и сестрите от гвардията позаостриха вниманието си.
— Има не един и двама, които много искат да видят Бене Гесерит и Бене Тлейлакс хванати за гушите — рече Одрейди. — Враговете ни с радост ще се намесят, за да оберат парчетиите, след като се изтощим достатъчно.
— Обявявате доводите си за единение и съответстващ договор, но не давате на хората ми възможност да преговарят! Може ли старшата майка да не ти е делегирала права за водене на преговори?
Колко привлекателна беше идеята да прехвърли обратно всичко в ръцете на Тараза, точно както самата тя го желаеше. Одрейди погледна към сестрите-пазителки. И двете лица представляваха нищо неиздаващи маски. Какво впрочем знаеха те за истинското състояние на нещата? Щяха ли да разберат, ако тръгнеше срещу заповедите на старшата?
— Имаш ли надлежните правомощия? — продължи да настоява Уаф.
Благородна цел — мислеше Одрейди. — Златната Пътека на Тирана със сигурност бе демонстрирала поне едно достойнство на такава мисия.
Трябваше да вземе решение.
— Имам правомощията — твърдо каза тя.
Собствените ѝ думи превърнаха изреченото в истина. След като бе поела отговорността, отнемаше на Тараза всякаква възможност да я опровергае. Същевременно си даваше сметка, че решението ѝ я насочваше в рязко отклоняваща се от последователните фази на Таразиния проект посока.
Независимо действие. Абсолютно същото, което тя искаше от Албертус.
Но сега самата аз съм на сцената и знам какво е нужно.
Погледна към сестрите-пазителки и рече: — Останете тук, моля ви. Никой да не ни безпокои. После се обърна към Уаф:
— Можем да се настаним и по-удобно — посочи двата стола с биологично саморегулиране, поставени под прав ъгъл един към друг в отсрещната част на помещението.
Почака да седнат, преди да се върне към вече започнатия разговор.
— Налага се да установим определена степен на искреност помежду ни, рядко допустима в дипломацията. Твърде много зависи от нас, за да си позволим повърхностни извъртания.
Уаф я погледна с хладно изражение и каза:
— Знаем, че във висшите ви кръгове има случаи на несъгласие и препирни. Правени са ни известни предложения. В тази част на…
— Лично аз съм напълно лоялна към Сестринството — прекъсна го тя. — Дори съюзилите се с теб са предани към същото.
— Някакъв нов номер ли си…
— Не. Никакви номера!
— Бене Гесерит просто не може да живее без трикове — осъдително заяви той.