— Грешка ли? — объркването му бе очевидно.
— Те държат юздите в собствените си ръце! — обясни му Одрейди. — Когато скоростта на движещата сила нараства, необходимо е равнозначно усилване на контрола от тяхна страна. Набраната инерция в края на краищата ще разруши всичко!
— Сила, винаги сила — промърмори Уаф. Почти веднага го споходи ново съмнение:
— Да разбирам ли, че и Пророкът е бил поразен по същия начин?
— Той е знаел какво прави — каза тя. — Хиляди и хиляди години наложен със сила мир, последван от Времената на глада и Рапръскването. Послание с преки резултати. Но не забравяй! Тиранът не унищожи нито Бене Тлейлакс, нито Бене Гесерит.
— Какви надежди възлагаш на съюз между нашите два народа?
— Надеждите са едно, оцеляването друго.
— Вечният прагматизъм — видимо разочарован обяви Уаф. — А някои от вас се страхуват, че е възможно връщане на Пророка на Ракис с непокътната мощ, така ли?
— Казвала ли съм го? — на свой ред попита тя.
Ислямиатът беше особено силен и ефикасеи в ползваната от нея въпросителна форма. Товарът на доказването сега падаше изцяло върху плещите на тлейлаксианеца.
— Разбирам, че те се съмняват в ролята на Божията ръка за създаването на квизац хадерах — каза той. — Дали се съмняват също и в самия Пророк?
— Е, добре, нека разкрием всички карти — каза Одрейди, решила да продължи докрай поетия курс на заблуждаване: — Шуонгю и подкрепящите я скъсаха с Великата Вяра. Никак не се гневим, че ги избихте. Спестихте ни едно неприятно задължение.
Уаф възприе думите и едно към едно. Реакцията му беше напълно предсказуема, имайки предвид обстоятелствата. Знаеше, че вече бе разкрил твърде много неща, за които е било по-добре да замълчи, но и като резерва бе останало немалко, неизвестно на Бене Гесерит. Да не говорим за онова, което сам бе научил! Точно тогава Одрейди го извади напълно от равновесие с думите:
— Ако все още мислиш, че потомците, които се върнаха от Разпръскването, са дошли непроменени, глупостта се е превърнала в начин на живот за вас.
Не каза нищо, защото нямаше възможност да се защити.
— Всичко, макар и разбито, е в ръцете ви — продължи тя. — Ала същите тези потомци вече принадлежат на курвите от Разпръскването. И ако още мислите, че някои от тях ще спазват дори частичка от договореното, глупотевината ви не подлежи на описание!
Реакциите на тлейлаксианеца я убедиха, че е успяла да го заблуди. Нещата бяха отишли на мястото си. Беше му казала истината, но само там, където трябваше. Съмненията му се пренасочваха на полагащото им се място — срещу хората, върнали се от Разпръскването. И всичко бе сторено на собственна му език.
Той направи опит да каже нещо, но му се наложи първо да разтрие схванатото си гърло, за да възвърие говора си:
— Какво можем да сторим?
— Ясно е като две и две четири. Изгубените гледат на нас като на още едно предстоящо завоевание. Приемат го като обикновено почистване след себе си. Въпрос на обичайно благоразумие.
— Но са толкова много!
— Ако не се обединим в общ план за разгрома им, ще ни сдъвчат точно така, както свинохлата си глътва обяда.
— Ние не можем да се преклоним пред смрадливия свят на пауинда! Бог не би го допуснал.
— Да се преклоним ли? Кой го е предлагал?
— Бене Гесерит винаги посяга към старото извинение: „Ако не можеш да ги победиш, присъедини се към тях.“
Одрейди се усмихна хладно.
— Бог не позволява на вас да преклоните глава. Да не би да допускаш, че Той би го разрешил на нас?
— Какъв е планът ви тогава? Как ще се противопоставите на численото им превъзходство?
— Точно както вие сте го планирали — с промяна на вярата. Щом го поискате официално, Сестринството открито ще приеме истинската вяра.
Зашеметеният Уаф отново не можа да каже и дума. Нима тя познаваше из основи тлейлаксианския план?
Дали ѝ беше известен и начинът за привеждането му в действие?
Светата майка го погледна, без да крие несигурността си. Ако се налага, сграбчи звяра за топките. Но какво би станало, ако преценките на аналитиците от Сестринството се окажеха неверии? Имаше ли всъщност значение? В такъв случай цялото договаряне щеше да бъде въздух под налягане. Но не биваше да не държи сметка за изражението в очите на Уаф, за онова, което подсказ-ваше една зряла мъдрост, много по-стара от плътта му… Тя заговори с повече увереност, отколкото чувстваше в себе си:
— Онова, което успяхте да постигнете с голѝте от аксолотловите си резервоари и държите в тайна само за себе си, е цяло състояние. За него други са готови да заплатят много.