Думите и бяха достатъчно шифровани (слушаха ли ги някъде?), но у тлейлаксианеца не остана и капка съмнение, че Бене Гесерит знае и това.
— И тук ли ще искате дял? — попита той със стържещ в гърлото глас.
— Във всичко! Ще делим от игла до конец.
— А вие с какво ще участвате в голямото делене?
— Предложете.
— Записите от целенасоченото ви размножаване.
— Ваши са.
— Майки-размножителки по наш избор.
— Назовете ги.
Дребното човече буквално зяпна. Споменатото сега бе много повече от предложеното от старшата света майка. В съзнанието му сякаш се бе разтворил нов цвят. Одрейди беше напълно права за потомците на тлейлаксианците от Разпръскването… Както и за почитаемите мами, разбира се. Никога не бе им вярвал напълно. Никога!
— От само себе си се разбира, че ще поискате неограничен източник на меланж — каза той.
— Естествено.
Загледа я с внимателен поглед, едва вярвайки в размера на сполетялото го щастие. Аксолотловите резервоари щяха да предложат безсмъртие само на онези, конто прегърнат Великата Вяра. Никой не би дръзнал да нападне и се опита да овладее нещо, за което ще знае, че тлейлаксианците предпочитат да унищожат, отколкото да загубят. А сега?! Бе успял да се сподоби с услугите на най-могыцата и издръжлива мисионерска сила на всички времена. Без съмнение личеше намесата на Божията ръка. Първоначалното страхопочитание на Уаф бе заменено с вдъхновение. Той се обърна с благ глас към Одрейди:
— А ти, света майко, как възприемаш нашето съгласие?
— Като благородна и достойна за уважение цел — отвърна тя. — Вече знаеш словата на Пророка от Сийч Табър. Съмняваш ли се в тях?
— Не съм го и помислял! Но… има нещо друго. Какво готвите за гола̀та Дънкан Айдахо и момичето Шийена?
— Ще ги чифтосаме, разбира се. И потомците им ще говорят за нас на наследниците на Пророка.
— По всички онези планета, на които ги пренесете.
— Да, по всички — съгласи се тя.
Уаф се облегна, изпълнен със задоволство.
Падна ми в ръцете, света майко! Ние ще сме водещата сила в съюза ни, а не вие. Защото гола̀та не е ваш, а наш!
Одрейди зърна в очите на тлейлаксианеца сянката на премълчаното, но знаеше, че се бе осмелила да стори всичко в границите на възможното засега. Всяка допълнителна стытка от нейна страна щеше да предизвика съмнения. Каквото и да се случи, Сестринството бе вече поело по нов курс. Тараза не би могла да се измъкне от установеното съглашение.
Събеседникът ѝ изпъна рамене с необичайно младежки жест, който изглеждаше в пълно противоречие с интелигентността на много възрастен човек, събрана във внимателния му поглед.
— О, да, още нещо — умело вмъкна по собствена преценка Майсторът на майсторите, разговарящ на собствения си език и наставляващ всички, конто го слушат: — Ще се погрижиш ли за разпространяването на този… Манифест на Атреидите?
— Защо не? Нали аз го написах.
Уаф почти подскочи:
— Ти?
— Мислиш ли, че е по силите на някой с по-малки възможности?
Той се съгласи с кимване. Допълнителни аргумента не бяха необходими. Прие казаното като импулс за последващ размисъл върху проблем, който бе вече формулирал: как могъщият интелект на светите майки да бъде постоянен съветник на тлейлаксианците! Имаше ли някакво значение превъзхождащият ги брой на онези курви от Разпръскването? Кой би могъл да се справи с комбинацията от несравнима мъдрост и непобедими оръжия?
— И заглавието на Манифеста е напълно валидно — каза Одрейди. — Аз съм истинска потомка на Атреидите.
— Ще бъдеш ли една от предоставените ни размножителки? — осмели се да попита Уаф.
— Вече съм почти извън полагаемата се възраст, но съм напълно готова.
Бурзмали изгради плана си върху основата на най-доброто, научено от неговия наставник, като запази за себе си правото да взима решение, когато трябва да се избира между различни възможности, или когато се налага да отстъпи. Защото то беше задължително право на командира! И естествено проучи всичко, до което можа да се добере, за терена.
Във времената на старата Империя, а дори и при управлението на Муад’диб, районът около кийпа на Гамму е бил горски резерват — обширно възвишение, издигащо се чувствително над маслената утаена маса, покривала по-голямата част от земите на Харконите. По тези места техните владетели бяха отглеждали най-качествения пилингитам — дървесен вид, ценен от първобогаташите и изпълняващ ролята на твърда валута. Още от най-древни времена просветените люде предпочитали обстановка, в която преобладавало истинско дърво за сметка на масово произвежданите изкуствени материали, познати като поластин, полаз и пормабат (именувани по-късно със съкращенията тин, лаз и бат). Още тогава съществувало понятие с отрицателна отсенка, ползвано от познавачите на ценната дървесна маса за по-бедните граждани и Малките династии.