Един от помощниците докладва:
— Двама нападатели приближават изотзад към башара!
Бурзмали го отпрати с жест. Сега не можеше да мисли за шансовете на Тег. Цялото му внимание трябваше да бъде съсредоточено върху спасяването на гола̀та. Докато го наблюдаваше, повтаряше наум едно и също: Хайде, бягай! Бягай, дявол да те вземе!
Мислите на Лусила не бяха много по-различни, когато подканваше настойчиво Дънкан напред, следвайки го отблизо, за да го пази откъм гърба. Всяка фибра на тялото ѝ бе настроена за върховна съпротива. В сегашните мигове на преден план излизаше всичко, което бе научила и овладяла. Никога не се отказвай! Отчаянието и отказът означаваха предаване на собственото ѝ съзнание в живата памет на някоя от сестрите или необратимото му потъване в забрава. Дори Шуонгю бе съумяла да възстанови накрая честта си, като заложи на тоталната съпротива и умря с достойнството на бене-гесеритската традиция. Бурзмали го бе докладвал на Тег. Лусила, събрала безброй животи в себе си, помисли: Остава ми да направя същото! ’
Тя следваше Дънкан в плитко мочурище недалеч от ствола на гигантско пилингитамово дърво, когато от тъмнината се появиха някакви хора и ги смъкнаха на земята; обзетата от дива ярост света майка тъкмо щеше да реагира по единствения възможен начин, но един от появилите се пошепна на чакобза в ухото й: „Приятели!“ Думата забави реакцията ѝ само за миг, когато видя как други двама, очевидно мамци, се втурнаха навън от мочурливата низинка. Неочакваната нова постановка веднага ѝ разкри същината на плана и принадлежността на онези, които ги държаха притиснати до почвата, богато ухаеща на листа. Когато те вмъкнаха най-напред Дънкан в тунел, насочен към гигантското дърво, и ги предупредиха (пак на чакобза), че трябва да бързат, Лусила разбра какво е улеснило залавянето им — дръзкия стил, присъщ на Тег.
Осъзна го и Дънкан. В тъмния вход на тунела той се ориентира по мириса ѝ, за да предаде с потупване по ръката съобщение на някогашния мълчалив боен език на Атреидите: „Остави ги да водят.“
Тя се сепна за миг от начина на общуването, но почти веднага съобрази, че е съвсем естествено гола̀та да го познава като средство за установяване на връзка.
Хората около тях все така мълчаливо взеха грамадния старовремски лазестрел от ръцете на момчето и побутнаха бегълците към отворения люк на някакво превозно средство, което тя не успя да разпознае. В мрака припламна къса червена светлина.
Бурзмали съобщи безмълвно на хората си: „Там тръгват!“
Двайсет и осем наземни бойни коли и единайсет пърпорещи с крилете си топтери поеха от позициите — мамци.
Добре изпълнена акция за отвличане на вниманието — реши командирът.
От натиска в ушите си Лусила разбра за затварянето на някакъв уплътнителен люк. Червената светлина отново припламна и угасна.
Взривовете разкъсаха огромното дърво и превозното средство, което се оказа блиндирана наземна бойна кола, рязко дръпна нагоре и навън с помощта на суспенсори и реактивни двигатели. Беше ясно, че се движат само по проблясващите тук-там огнени кълба и танцуващите звездни фигури в рамките на овалните метастъкла. Обгърналото ги суспенсорно поле придаваше почти свръхестествен характер на промените, доловими единствено за очите. Отвсякъде ги обгръщаха седалки от металопласт, докато колата им летеше надолу по склона точно над позицията на Тег, сменяйки непрекъснато и рязко посоката на движение. Намиращите се вътре с нищо не усещаха лудешкото препускане. Мяркаха се само размазани очертания на дървета и храсти, последвани от звезди.
Движеха се ниско над останките от гората, в която бе вилнял огънят от лазестрелите на Тег! Едва сега светата майка се осмели да повярва, че могат да се измъкнат. Внезапно превозното им средство леко се разтърси и премина в режим на бавен полет. Звездите в малките овални рамки рязко се наклониха и потънаха в пълен мрак. Гравитационната сила се върна заедно с мъгливата светлина. Видя как Бурзмали отваря люк откъм лявата ѝ страна.
— Излизайте! — отсече той. — Не губете и секунда!
Избутвайки Дънкан пред себе си, Лусила се смъкна през люка на влажната земя. Башарът я тласна в гърба, сграбчи лакътя на момчето и ги бутна встрани от колата с думите:
— Бързо! Оттук!
Те се втурнаха през високи храсталаци и излязоха на тесен павиран път. Хванал и двамата за ръце, Бурзмали бързо го пресече и отново ги накара да легнат по корем в някаква плитка канавка. Хвърли върху им животозащитно платнище, вдигна глава и погледна обратно в посоката, от която бяха дошли.