Лусила се завъртя на пета, оглеждайки подробно мебелите и останалото обзавеждане — харконския грифон, вграден в кристална маса, екзотичните материи по столове и канапета… В оръжейната пирамида в една от стените се виждаха два реда дълги лазестрели от мощен полеви тип, чиято конструкция ѝ бе напълно непозната. Дулата им бяха оформени като камбанки, а над спусъка на всеки от тях се виждаше извит златен предпазител.
Бурзмали се бе върнал към разговора си със зеленоокия мъж. Спореха за преобличането и маскировката им. Тя ги слушаше с едно ухо, а част от вниманието си бе насочила към другите двама от ескортиращите в стаята. Останалите трима се бяха изнизали един по един през проход близо до пирамидата с оръжието, входът на който беше закрит от плътна завеса просветващи сребристи нишки. Виждаше, че Дънкан следи внимателно реакциите ѝ, поставил едната си ръка върху малкия лазестрел на пояса.
Дали не бяха хора от Разпръскването? И доколко може да се разчита на лоялността им?
Отиде с нехайна походка до момчето и сподели подозренията си с езика на пръстите, докосващи ръката му. И двамата погледнаха към Бурзмали. Предадени ли бяха?
После отново подновиха огледа на помещението. Следяха ли ги отнякъде скрити очи?
Девет светоглобуса осветяваха навсякъде като девет чудати островчета, ярко греещи близо до тях. На известно разстояние осветлението ставаше равномерно и там Бурзмали продължаваше да разговаря с мъжа със зелените очи. Част от светлината идваше пряко от носещите се във въздуха сфери, настроени до една на плътно златисто, а друга беше меко отразявана от водораслите. Ето защо липсваха тъмни сенки, дори зад мебелите.
Проблясващите сребристи нишки на вътрешния вход се разделиха. Възрастна жена влезе в стаята. Лусила я загледа. Имаше дълбоки бръчки по лицето си, тъмно като старо палисандрово дърво. Чертите ѝ бяха остро изрязани в тясна рамка от разпиляна сива коса, падаща почти до раменете. Облечена бе в дълга черна роба със златиста бродерия, представяща митологични дракони. Жената спря до малко канапе и опря на гърба му дланите си със силно изпъкнали вени.
Бурзмали и събеседникът му прекъснаха своя разговор.
Лусила отклони поглед от възрастната жена и го насочи надолу по собствената си дреха. И двете роби бяха скроени и изпълнени еднакво с изключение на драконовата бродерия; качулките им падаха надиплени на раменете. Моделът на дрехата с драконите се различаваше само по страничния разрез и начина, по който се разтваряше отпред и надолу.
Тъй като влязлата не казваше нищо, светата майка потърси с поглед обяснение от Бурзмали. Но успя да забележи само силно концентрираното изражение в очите на башара. Старата жена продължаваше да гледа мълчаливо към нея.
Подчертаната сила на вниманието ѝ обезпокои Лусила. Видя, че и Дънкан е неспокоен. Ръката му остана върху малкия лазестрел. Дългото мълчание и внимателно опипващите очи я караха да се чувства все по-неуютно. Имаше нещо почти бене-гесеритско в начина, по който възрастната жена стоеше там и я гледаше.
Айдахо наруши тишината, като попита башара:
— Коя е тя?
— Онази, която ще спаси кожите ви — проговори най-сетне влязлата, при това със същия странен акцент. Гласът ѝ беше тънък и леко пресеклив.
Другите Памети на Лусила веднага подхвърлиха сравнително предположение за облеклото на старицата — подобно на носеното някога от самки за разтуха.
Едва не поклати глава с отрицаващ жест. Жената пред нея със сигурност беше прекалено стара за подобна роля. А и оформлението на митичните дракони върху материята бе различно от подсказаното. Светата майка отново спря вниманието си върху възрастното лице — овлажнени от болести на старостта очи. Суха коричка се бе образувала в дълбоките набраздявания, където клепачите докосваха слъзните каналчета до носа. Прекалено много години ѝ тежаха, за да е самка за разтуха.
Старата жена се обърна към Бурзмали:
— Мисля, че спокойно може да я носи — и започна да съблича робата с драконите.
После я подаде на Лусила и каза:
— Ето, за теб е. Ползвай я с уважение. Убихме, за да я имаш.
— Кого сте убили? — попита Лусила.
— Послушница на почитаемите мами! — гордост отзвуча в дрезгавия глас.
— Защо трябва да нося точно тази дреха?
— Двете ще си разменим облеклата — рече старицата.
— Не и без обяснение — Лусила отказа да приеме протегнатата ѝ роба.