Бурзмали пристъпи крачка напред и кимна:
— Можеш да ѝ се довериш.
— Приятел съм на ваши приятели — поясни възрастната жена и вдигна дрехата към Лусила: — Вземи я.
Светата майка се обърна към Бурзмали:
— Трябва да знам плана ти.
— И двамата трябва да го научим — обади се Дънкан. — От чие име се иска да се доверим на тези хора?
— От името на Тег — отговори Бурзмали. — Аз също гарантирам.
После погледна към старата жена и допълни:
— Сирафа, можеш да им обясниш. Имаме достатъчно време.
— Ще носиш дрехата като придружителка на Бурзмали в Исаи — каза тя.
Сирафа — помисли Лусила. Името звучеше почти като дадено от Бене Гесерит по пряка наследствена линия. Старицата внимателно огледа Дънкан и отбеляза:
— Да, все още е достатъчно малък. Ще го преоблечем и ще пътува отделно.
— Не! — заяви светата майка. — Заповядано ми е да го пазя!
— Разсъждаваш глупаво — рече Сирафа. — Ще търсят жена с твоята външност, придружавана от младеж, който изглежда като него. Няма да обърнат особено внимание на самка за разтуха от почитаемите мами и придружителя ѝ за през нощта… Както и на тлейлаксиански Майстор и свитата му.
Лусила овлажни с език устните си. Тази тук говореше с твърдата увереност на проктор от Дома на Ордена!
Жената преметна драконовата роба върху облегалото на малкото канапе. Остана в плътно прилепнало черно трико, което не скриваше нищо от все още гъвкавото, макар и добре закръглено тяло. Изглеждаше много по-младо от лицето. Докато Лусила я наблюдаваше, тя покри с длани челото и бузите си и ги приглади плътно назад. Браздите, издълбани от възрастта, станаха по-плитки, а лицето — по-младо.
Лицетанцьор!
Взря се с твърд поглед в жената. Нямаше нито един от другите белези. И все пак…
— Свали си робата! — разпореди Сирафа с подмладен и дори заповеднически тон в гласа си.
— Длъжна си да го направиш — умолително се обади Бурзмали. — Тя ще застане на мястото ти като следващо мюре. Просто няма как да се справим по друг начин.
— Да се справим с какво? — запита Дънкан.
— Да стигнем до не-кораб.
— И къде ще ни отведе той? — поинтересува се Лусила.
— На безопасно място — отвърна башарът. — Ще бъдем обилно заредени с шере. Повече не мога да ви кажа. Дори шерето изветрява след известно време.
— Що за тлейлаксианец ще съм аз? — не престана с въпросите си гола̀та.
— Довери ни се и ще бъде сторено както трябва — каза Бурзмали.
После отново се обърна към Лусила, от която впрочем нито за миг не бе отклонил напълно вниманието си:
— Е, света майко?
— Не ми даваш никаква възможност за избор — сви рамене тя.
Освободи закопчалките и свали робата си. Извади малкия лазестрел от корсажа и го хвърли на канапенцето. Трикото ѝ беше светлосиво и Лусила успя да забележи как Сирафа обърна внимание и на цвета, и на ножовете в калъфи, притегнати към краката ѝ.
— Понякога носим и черно отдолу — подметна, докато се вмъкваше в робата с драконите.
Материята изглеждаше тежка, но тя веднага почувства необикновената лекота на дрехата. Завъртя се, долавяйки как робата обви тялото ѝ, все едно, че е била правена специално за нея. Усети лека твърдина единствено на врата си. Опипа с пръст мястото.
— Там я удари стрелата — поясни Сирафа. — Притичахме, но киселината вече бе увредила леко плата. Не се забелязва.
— Добре ли изглежда отстрани? — въпросът бе на Бурзмали.
— Много — кимна възрастната жена. — Но ще трябва да ѝ дам допълнителни указания. Няма право на грешка, инак и с двамата ще направят ей-така! — плесна с длани, за да подсили думите си.
Къде съм виждала същия жест! — запита се Лусила.
Дънкан докосна отдолу дясната ѝ ръка, а пръстите му предадоха бързо и потайно: „Плясването на длани. Превзетост от някогашната Гайъди Прайм.“
Другите Памети го потвърдиха. Жената пред нея не беше ли част от самоизолирала се общност, запазила архаични привички и маниери?
— Момчето трябва да тръгва вече — каза Сирафа и направи знак с ръка към двамината, останали от предишния ескорт: — Заведете го до мястото.
— Никак не ми харесва! — възпротиви се отново Лусила.
— Нищо друго не ни остава! — почти изкрещя Бурзмали.
Светата майка можеше само да се съгласи. Знаеше, че има всички основания да вярва на клетвата на Върховния башар за преданост към Сестринството. А и Дънкан не беше дете, припомни си. Прана-бинду реакциите му бяха показани и усъвършенствани от стария башар и от самата нея. Гола̀та бе овладял умения, каквито притежаваха малцина извън Бене Гесерит. Тя проследи мълчаливо излизането на момчето и на двамата мъже през просветващата завеса.