— Много добре. Ако попречи някой божествен, връщам сто солара на Скар и…
— Петдесет!
— Сирафа, не съм съгласна — Лусила бавно завъртя главата си. — След като бъде забавляван от мен. божественият ще разбере, че петдесет солара са прекалено малка сума.
Събеседничката ѝ стисна устни, погледна покрай нея, към Бурзмали и рече:
— Беше ме предупредил, че е специална, но не предполагах…
Прибягвайки съвсем слабо до Гласа, светата майка каза:
— Не можеш да предполагаш нещо, преди да си го чула от мен самата!
Сирафа се намръщи. Очевидно се бе сепнала, но тонът ѝ беше все така арогантен, когато продължи:
— Да считам ли, че нямаш потребност от обяснения за сексуалните разновидности?
— Правилно предположение — кимна Лусила.
— А трябва ли да ти обяснявам, че дрехата ти те определя като петоразрядна послушница в Ордена на Хорму?
Беше ред на съветваната да се намръщи:
— Какво може да стане, ако способностите ми превишат отредената ми пета степен?
— Ах-х! — въздъхна шумно Сирафа. — Ще удостояваш ли все още с внимание думите ми?
Лусила даде мълчалив знак за потвърждение.
— Много добре. Да приема ли, че владееш вагиналната пулсация?
— Да.
— Във всяка поза?
— Мога да контролирам който и да е мускул на тялото си!
Сирафа отново погледна покрай Лусила към башара:
— Вярно ли е?
Бурзмали отговори току зад гърба на светата майка:
— Инак нямаше да го твърди.
Възрастната жена се взря замислено право в брадичката на другата, когато изрече:
— Мисля, че това може да доведе до някакво усложнение.
— За да не си съставиш невярно мнение — каза Лусила, — нека ти обясня, че уменията, които придобих с обучение, не са предназначени за пазара. Те се овладяват с друга цел.
— О, сигурна съм, че е така — заяви Сирафа. — Но сексуалната сръчност е нещо…
— Сръчност! — Впечатката умишлено вложи във възклицанието си целия гняв на една света майка. Независимо от факта, че Сирафа може би бе постигнала целта си, тя трябваше да бъде поставена на мястото й! — Сръчност, а? Мога да контролирам дори температурата на гениталиите си. Знам как да предизвикам възбуда в петдесет и една точки. Още…
— Защо петдесет и една? Не са ли само…
— Петдесет и една! — отсече Лусила. — А поредицата плюс броя на комбинациите правят две хиляди и осем. По-нататък, в съчетание с двеста и пет сексуални пози…
— Двеста и пет? — Сирафа бе напълно смаяна. — Сигурно нямаш предвид…
— Фактически са дори повече, ако включиш и по-маловажните варианти. Аз съм Впечатка, което означава, че владея до съвършенство тристата стъпала за увеличаване силата на оргазма!
Възрастната жена прочисти гърлото си и овлажни с език засъхналата си уста, преди да продължи:
— Длъжна съм да те предупредя, че трябва да се поограничиш. Не давай пълна свобода на способностите си или…
После отново погледна към Бурзмали:
— Защо не ме подготви?
— Сторих го.
Лусила долови веселата нотка в гласа му. но не се обърна.
Сирафа направи две дълбоки вдишвания и издишвания.
— При евентуални въпроси ще казваш, че ти предстои тест за преминаване в по-горна степен. Съмненията би трябвало да намалеят.
— А ако ме питат за самия тест?
— Няма страшно. Усмихни се загадъчно и запази мълчание.
— Ако някой ми зададе въпрос за Ордена на Хорму?
— Заплаши го, че ще докладваш за него на шефовете си. Питанията ще спрат.
— Ами ако все пак продължат?
Сирафа сви рамене.
— Измисли някаква история. Дори Прорицател ще оцени по достойнство извъртанията ти.
Лицето на Лусила остана спокойно, докато обмисляше ситуацията, в която бе попаднала. Чу Бурзмали… Не Скар, който помръдна непосредствено зад нея! Не съзираше никакви сериозни затруднения при предстоящата операция за заблуда. Дори можеше да се стигне до забавна интерлюдия, за която да докладва по-късно в Дома на Ордена. Забеляза, че старицата се подхилва на Бурз… Не, на Скар! Лусила се обърна и огледа своя клиент.
Бурзмали стоеше гол; бойните му одежди и шлемът бяха внимателно подредени до малката купчина дрехи.
— Виждам, че няма нищо против подготовката ти за предстоящото приключение — Сирафа махна с ръка към здраво щръкналия нагоре пенис: — Е, оставям ви.
Лусила я чу как минава през прошумялата завеса. Ядни мисли заляха съзнанието ѝ.
„Сега гола̀та трябваше да бъде тук!“
Съдбата ви е осъдила да не помните. За пореден път забравяте и отново трябва да учите всички стари уроци на живота.