И Даруи го знаеше. Тараза се усмихна мрачно. Сестрите винаги усещаха засиления авторитет на старшата майка след всяко нейно освобождаване от плена на меланхолията. Но оставаха на равнището на зрители, защото само Одрейди се досещаше за причината.
Точно така!
Прецени, че е успяла да се справи с печалните навеи на объркването и безизходицата.
Даруи многократно бе успявала да разпознае движещия мотив за поведението на старшата света майка. Гигантско врящо гърне от гняв срещу машинациите и злоупотребите на другите с личния ѝ живот. Мощта на подтиснатата ярост наистина плашеше, макар че никога не бе изразявана така, че да освободи напрежението. Гърнето трябваше винаги да клокочи. А как болеше! Мъката ѝ се засилваше от факта, че Одрейди знае истината.
Разбира се, подобни неща оказваха необходимото въздействие. Времето на Бене Гесерит способстваше за придобиването на нова мисловна и духовна мощ. Носените товари трупаха пласт след пласт коравина, неподозирана от външни хора. Любовта беше една от най-опасните сили в цялата вселена. Трябваше да придобият лична зашита срещу нея. Една света майка нямаше право да показва интимни страни от личността си, дори когато изпълнява задълженията към Бене Гесерит.
Симулираме — играем необходимата роля, която ни спасява. Бене Гесерит ще оцелее!
Колко дълго щяха да сервилничат сега? Още три хиляди и петстотин години ли? Е, враговете да вървят по дяволите! Пак ще е временно.
Тараза обърна гръб към прозореца и окрилящата я гледка. Почувства се наистина възстановена. Свежа сила се вля в нея. Вече имаше достатъчно твърдост, за да преодолее тормозещата я неохота за взимане на важни решения.
Ще отида на Ракис.
Не можеше да избегне сблъсъка с причината за собственото си нежелание.
Вероятно ще се наложи да извърша исканото от Белонда.
Личното оцеляване и опазването на вида и на жизнената среда са факторите, които движат човешките същества. Може да се види как те променят значимостта си в рамките на един живот. Кои са кардиналните въпроси в определена възраст? Времето? Състоянието на храносмилателната система? Тя (или той) наистина ли ме обича? Всички видове глад и копнеж, които плътта чувства и се надява да задоволи. Какво друго би могло да има значение!
Майлс Тег се събуди в мрака и разбра, че се намира в провиснала платнена носилка, положена върху суспенсори. Видя малките клъбца в слабия им енергиен блясък.
Бяха му напъхали кърпа в устата. Ръцете му се оказаха здраво вързани на гърба. Но очите бяха свободни.
Значи не ги интересува какво виждам.
Не знаеше кои са те. Полюшващите се тъмни фигури около него подсказваха, че се спускат по неравен терен. Имаше ли път? Суспенсорите движеха плавно носилката. Той долови тихото бръмчене на устройствата, когато спряха, за да обсъдят някаква промяна в обхождането на труден участък от склона.
От време на време пред него проблясваше светлина, скривана от неизвестни засега препятствия. Не след дълго стигнаха до осветена площ и спряха. Тогава видя, че светлината се излъчва от единичен светоглобус, намиращ се на около три метра над земята. Кълбото беше привързано към дълъг прът и се носеше плавно от лекия вятър. На жълтеникавите отблясъци той зърна колиба в средата на открито пространство, разкаляно и с множество следи в отъпкания сняг. После различи храсти и пръснати тук-там дървета около калния участък. Някой насочи по-силно ръчно светило към лицето му. Нито дума не бе казана, но Тег видя жеста на нечия ръка, сочеща към колибата. Рядко се бе натъквал на подобна съборетина. Беше толкова разнебитена, че предвещаваше срутване и при най-слаб допир. Готов бе да се обзаложи, че покривът ѝ тече.
Съпровождащата го група се раздвижи; обърнаха носилката му по посока на колибата. Той огледа ескорта си на бледата светлина. Лицата им бяха покрити с кърпи, скриващи устата и брадата. Косите им — с качулки. Дрехите бяха много широки, така че се различаваха само движенията на ръцете и краката.
Светоглобусът на пръта угасна.
Някой отвори вратата на колибата и ярка светлина заля откритото пространство. Ескортиращите го вмъкнаха вътре и го оставиха. Чу как вратата се затваря след тях.
След външната тъмнина тук бе ослепително светло. Тег продължи да примигва, докато очите му се приспособиха към блясъка. Огледа се около себе си, воден от странен неосъзнат импулс. Бе очаквал, че вътрешността ще отговаря на външния вид на колибата, но се озова в чиста стая, почти без мебели — само три стола, малка маса и… Пое рязко въздух, когато видя иксианската сонда! Не бяха ли почувствали дъха на шере, излизащ от устата му?